4 thoughts on “Нарушен уют”

1. Ех, понякога нарочно
   се измъквам от уюта –
   моята домашна точност
   трябва да се поразбута,

   леко да се понамокри..
   ..и моментът е настъпил
   книжките под моя покрив
   всички ми изглеждат тъпи.

   браво, много сладко, не се сдържах 🙂

   Reply ↓

2. Книжките са четен вестник,
   новините им са стари.
   Днес не ми е интересно
   приказки да преговарям.

   Някаква сънлива котка
   локва дъжд побутва с лапа.
   И на мене ми е кротко,
   и не искам да се цапам.

   И каквото е сънливо,
   както капки тропат глухо,
   аз със книжката заспивам –
   котка, сгушена на сухо.

   🙂

   Reply ↓

3. Котка, сгушено на сухо…
   Сънищата и какви са?
   : )
   тя насън не се ли бухва
   в локвата, да я разплиска?

   Храбро стъпва с малки лапки
   в най-дълбокото направо,
   без да се бои от капки –
   аз поне си я представям

   от съня си мокра как се връща,
   и свободна, и не я интересува!
   (Афродита се превръща
   пак във пяна, като се сънува)..

   : )

   Reply ↓

4. Пяната на капучино,
   и край морски залив пяна,
   крехки пуканки във кино,
   шушкавият ръб на вана,

   и косата на глухарче,
   облаците от сметана,
   и бадем със цвят нагарчащ,
   вишна, от луна огряна,

   бебешкото одеяло,
   върху спалнята постлано –
   всичко пухкаво и бяло
   в тази котка е събрано.

   Reply ↓