Той излезе сърдит, а навън вали сняг
и прозорците тракат със зъби.
Подранилият здрач смесва чая с коняк
и потропва с крака синкав гълъб.
Той излезе сърдит, а над хляба трепти
и ще капне ръждивата лампа.
Тишината виси като паяк крадлив
и изпива, каквото открадне.
Мария Донева 
На вратата се спря, може само за миг,
и понечи към мен да погледне.
Аз преглъщах и дишах с беззвучния вик,
и на ум я помолих да седне.
Сетне – крачка навън, и почти като в сън,
и я няма, и всичко немее.
А наоколо – черно и в ушите ми – звън,
и вратата отчаяно зее.
толкова е тъжно
сетих се за едно стихче на Пастернак, не знам чий е преводът
Ти ще спреш на прага светъл
с нещо простичко на вид,
с нещо бяло, от което
е снегът навярно шит.