Много исках да се опознаем с тази книга и да се сприятелим. Аз направих първата стъпка – поисках я. Тя направи втората стъпка – дойде при мен (благодаря, ЛИК!).

Пожелах я на второ място заради заглавието.

На първо място – заради името на автора й: Клод Леви Строс.

Веднага си представих как небрежно подхвърлям: ”Както казва моят приятел Франк Лойд Райт…”, само че с „Клод Леви Строс.” И чарът ми веднага става още малко по-опасен.

Повърхностно е, знам, но приятелството се крепи на честността.

Преди да се срещнем за първи път, потърсих информация за автора – живял сто и една години, починал в наши дни, почти вчера, на 20 октомври 2009 в Париж. Мой съвременник. Бихме могли да се познаваме, съвсем възможно би било.

От 1908 до 2009 година светът се е въртял и преобръщал толкова много пъти, създавал си е митове и ги е разрушавал. Как ли се чувства човек, който носи в паметта си цялата тази история?

Пристигнаха „Тъжните тропици”. Красива плътна книга.

Облякох я в хартия на розички. Носих я в Кърджали. Полях я с вода и я суших на двора. Забравих между страниците й едни медицински изследвания, после ги намерих, когато вече не ми трябваха.

През цялото време я четох.

Издадена е за пръв път през 1962 година, а се отнася за времената между 1920 и 1950, приблизително.

Не е само мемоар, нито само етнографско изследване, нито само пътепис или сборник с философски есета. Тя е всичко това, и още повече.

Тя има качества да бъде добър приятел. Може да предложи много и да се нагоди към нуждите на читателя си.

Дава ми това, което искам от нея, плюс чувството, че има много още скрити хубости, които ще ми покаже, когато съм готова.

Тази книга на няколко страници мълча заедно с мен и гледахме залеза. С това ме спечели.

Много е… много е като от 20 век. Пространна и изобилна. Тя има време.

Събитията, фактите, хората и обществата се разглеждат във времето, вижда се какви са били и какво се е случило после.

„Тъжни тропици” е учебник по логика за мен. От всички факти, разказани с внимание и съчувствие към света, Клод Леви Строс прави толкова неочаквани и задълбочени изводи, че ми е забавно да се върна страница-две назад, за да проследя пътя на мисълта му и да осъзная колко хитро ме е довел до същността на историята.

Много ми харесва да разговарям с умни хора! Радост и респект през цялото време, докато чета.

Тя е цялостна и единна. Когато се опитам да преразкажа някой момент или да цитирам пасаж, който ме засяга лично и ме изпълва с възторг, разбирам, че извадени от цялото, те са някак недостатъчни и просто не е същото.

Чудя се, дали книгата усеща колко много я харесвам? Дали знае, че ми е полезна?

Дори чувството ми да е несподелено, аз държа на нея, и това ме кара да се чувствам добре.

❀ ✿ ❁ ✾ ❃ ❂ ❁

Ако ти също искаш да напишеш рецензия за тази или друга книга на ЛИК, прочети тук: http://liikk.wordpress.com/2010/06/30/blogs/