„Танц за двама”
от Елена Кузнецова
превод: д-р Станимир Станков
постановка: Христофор Недков
пластика и музикална среда: Валери Кондратцев
моноспектакъл на Елена Азалова
„Има ли нещо за ядене в този рай?”
За нея е рай е стаичката в театъра, в която по случайност прекарва една нощ. Тук има всичко. Ужасно важните неща, които отчаяно й трябват – уют, топлина, храна, дрехи.
Тя е умна, добра, образована, обича поезията, а ако се мие всяка събота и си намери червило, ще стане съвсем хубава.
Не е ясно, а може би не е и важно, защо тази жена е излязла от коловоза на нормалния живот, как е станало така, че е бездомна, защо е отхвърлена. Да, мъжът й е заминал, синът й не желае да я вижда, но защо?
В гримьорната жената има възможност да бъде, каквато й хрумне. Слугиня, търговка, царица. Във всичките си преобличания тя минава през смеха и стига до болката.
До най-острата си болка – самотата.
Пътуването й през сценичните костюми преминава в пътуване през спомените. В тях са ръцете, които се реят, бродираното бельо, подарените лалета, кучето със собствено достойнство – толкова много красиви неща… Но и много повече тъга.
Нима има значение, че тази жена е скитница, без адрес и без документи…
Всяка жена без стопанин е бездомна.
Всеки човек без любов е скитник през живота и клошар в рая.
Мария Донева 
Най-прекрасното у жените, според мен е, че почти всяка е дом (=убежище+грижа +/- уют?) сама по себе си. Случва се понякога да се загубим – за кратко, или пък за по-дълго, ала все успяваме да се намерим 🙂
Самотата май е част от свободата, ама може и да бъркам 😉
един приятел веднъж ми каза, че самотата е високата цена за свободата.
ама това горе са мисли, породени от спектакъла, разни неща, които той ми е казал и аз съм превела на мой език.
добре е да се види.
съгласявам се с приятеля 🙂
много интригуващо ми звучи, ама аз съм в ‘далечния град’ 😉
Очевидно единственият начин да си в центъра на събитията е сам да си направиш събитие. :)))