.
Във пуловера живея.
Якето си обитавам.
Якето си обитавам.
И за лятото копнея,
но със него се прощавам.
Като охлюв се прибирам,
крия тънката си кожа.
крия тънката си кожа.
Лятото за малко спира,
да остане тук – не може…
да остане тук – не може…
.
Мария Донева 
🙂 Напълно те разбирам. И на мен са ми много градусите, но не температурните, а географските :)))
на мен са ми малкооооо
географските или температурните?
температурните… като начало 🙂
определено са ми малко и на мен, но те са обратно пропорционални на географските – 0 географска ширина е екватора, а там температурните предполагам ще са ми тъкмо по мярка 🙂
не съм много силна в цифрите 🙂
… затова пък си красива в думите 🙂
мяу
Чудесно зиморничаво стихотворение! )
то е такова, попътно. между другото. но всичко написано в него е вярно! 🙂
🙂 лятото избеля и изтъня съвсем от мотаене по плажове и баири, нека си почине, да поспи и ще си дойде пак…
протърка се на коленете и лактите? ❤
позагуби плът и цвят, на единия купонджийски дух се крепи…
дух духувам, пътища незнайни 🙂
разкошно топло и леко боцкащо уютно 🙂
ммм, такова го исках 🙂