Мъглата днес е само моя.
Страхът ще спре и ще се кротне,
ще се докосне до покоя
като задрямало животно.
Внезапно ще ми мине болката.
Без повод ще се утеша.
Мъглата е разсеян облак,
решил да повърви пеша.
Мария Донева
Мъглата днес е само моя.
Страхът ще спре и ще се кротне,
ще се докосне до покоя
като задрямало животно.
Внезапно ще ми мине болката.
Без повод ще се утеша.
Мъглата е разсеян облак,
решил да повърви пеша.
Мария Донева 
ама пък хубавица е излязла мъглата 🙂
Това беше в Охрид, пътувахме със Зоран и големия му син Мартин към Свети Наум, беше дъждовно и мъглата крачеше, вървеше натам, докато ние пътувахме насам, големи отрязъци млечна мъгла, като квартал от мъгливи къщи, само че вървяха. Същата нощ пътувах към България с автобус, заваля сняг, аз го мислех и го изпратих с есемес на Иван.
🙂
затова се е получило така – охридски-приказно…
Тази сутрин закъснях за работа. В бързането натам усетих странно почукване по повърхността на земята. Не е като от дъждовни капки. Съвсем дребни захарчета. Тупкат по-странно. Докато пристигнах, мъглата, обвила планината от вчера, превърна ситните прашинки в мокър сняг. Ситен, почти не мокри. Не побелява. Не е студено. 1 градус. Но е първият сняг за тази есен. Земята е топла и ще погълне с готовност влагата. Няма да се запомни. Само усещането, че вървиш с някого…
Благодарности за приятната глътка настроение, Мария!
както ако някое куче върви близо до тебе и чуваш само ноктите му как тихичко драскат асфалта
благодаря за картинката!
Толкова красиво и такъв ужасен студ лъха…
има такива дни
Любимката местна;)и пак е тук;)
а, слънчевко е. но снощи имаше много от нея.
купих си много смешна шапка, но е скъпа, така че Ще Я Нося!
…и сега е наоколо…представям си, че някъде висок горе има шапка със звънчета – нахлупена върху главата на мъглата!
🙂