Пръстен
За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.
Веселин Ханчев
Преди време имах прозрение за това стихотворение.
Лирическият човек обича жената, на която е посветено то, но не е женен за нея.
Това е стихотворение за любовници.
Осъзнах го, и изведнъж видях, че то си е казано.
Жената е смутила мира на този мъж, разбъркала е реда му. Осветила го е ярко, а гръмотевиците още тътнат в него и в неговия дом.
Любовта им е споделена, но й липсва симетрия.
Тя дава, но не получава равен дял от любовта.
Той е с нея, но само понякога и само за малко.
Преди мислех, „с теб съм и не съм” означава – живея тук, но и някъде отвъд, в мислите и в стиховете си.
Не е това. Живея с теб, но само когато мога – истинският ми законен и официален живот е другаде, мило.
Харесва ми, че думите й понякога са спестени, но не винаги. Иначе той щеше да я обича повече, но аз щях да я намразя, тази любима, но твърде мека, безволева, безлична жена. Те си говорят. Те са близки.
Тя дава. Той получава. Тя му дава сила, но какво й дава той?
Нейните часове са кръстени на него, на кого са кръстени неговите часове? Не ней, не ней.
Тя не му е жена, пише го. Той няма пръстен за нея.
Има целувка. На малкия пръст, на безименния, или на безименния малък пръст, все едно.
Лесно е да обичаш човек, който е готов да ти прости всичко за една целувка.
И още по-лесно – да го пренебрегнеш.
За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм…
Много е мъчително е да получаваш само трохички…дали изобщо си струва тази любов. Докато си обсебен от нея….като че ли животът си върви покрай теб без да участваш
нещо като да си в чакалнята на гарата, но за постоянно?
Момичета , моля ви , не толкова песимистично!!! Красиво и с болка го е казъл поета.
Че ние какво – само четем класиката 🙂
…
Когато на вратата ти почукам
във смисъл пряк, а сетне и преносно,
недей се чуди – няма грешка тука
за извора на болката относно.
Когато уталожа със целувка
на пръстчето ти мястото за пръстен,
не се сърди за плахата милувка –
сред другите оказах се невръстен.
🙂
🙂
Мисля (съжалявам, че с мисленето си го усещам само) Маргарита Петкова го беше казала по недвусмислен начин за покрива и небето, за двойствеността, в която сме осъдени да препускаме, защото под покрив е сигурно, а без звезди и луна- животът е досада!
всичко има на тоя свят
май никой не иска да живее под звездите….те и без нас са си там
няма вече романтика милички….не разрабрахте ли…
има и ти си живото доказателство
Хе-хе, аз ако имах такъв любовник като Веселин Ханчев, изобщо нищо друго нямаше да ми трябва в живота! Вие изкарахте човека едва ли не перверзник и крадец. Няма да обиждате любимия ми автор, ей!
че той и на мен ми е любим автор
има разлика между автор и лирически герой 🙂