Конче от размекнат карамел
със опашка пъди маранята.
Облак тъмносин се е навел
на една целувка от земята.
Въздухът е пълен със трева
и със билки. Въздухът лекува.
Кончето с красивата глава
в маранята трепка и танцува.
Слънчевият реотан жужи
и искри над кончето се ръсят.
Облакът е хладен и тежи.
Тънката му риза ще се скъса,
и във кадифе и акварел
ще засвети мястото, където
кончето от топъл карамел
ще отпие глътка от небето.
Мария Донева 
Много красиво стихотворение!
вие имате радар за сладките неща 🙂
благодаря :))
Отдавна не бях се радвала така много на едно съживяващо сетивата стихотворение. Финалът е чудесен. Благодаря!
Благодаря 🙂