Имало едно време два крокодила, които много се обичали.

Единият бил мъжки, а другият женски.

Те били необикновено привързани един към друг. Били заедно от съвсем малки и не можели да си представят, че някога ще се разделят.

Живеели в малка рекичка, която правела завой точно там, където те се срещнали за пръв път. Мястото толкова много им харесало, че те решили никога да не го напускат. Било спокойно и красиво, имало достатъчно храна и животът им бил прекрасен.

Макар че крокодилите не са добри родители, точно тези два крокодила били изключение. Майката снасяла само по едно яйце и го пазела зорко, докато се излюпи. С таткото се грижели за невръстния мъник, а когато той станел достатъчно голям, със сълзи в очите го пускали да поеме по своя път. После дълго тъгували.

Веднъж бащата-крокодил казал:

– Не искам да оставаме пак сами. Вече не сме млади. Ето, погледни – още един зъб ми се клати. Скоро съвсем ще остареем.

– Така е в живота – отвърнала майката-крокодилка. – Тъжно е, но какво можем да направим?

– Аз знам какво. Яйцето, което сега спи в пясъка, скоро ще се излюпи. Този път ще кажем на малкото да не ни напуска, а да остане с нас. Нищо няма да му липсва. Ще има и храна, и топла вода. Ние ще се грижим за него. Нашата малка река е толкова тиха и закътана, кой би могъл да иска нещо друго?

– Мислиш ли, че е възможно? – трепнала майката и в големите й очи проблеснали една част надежда и две части съмнение.

– Защо не? Ние не сме като другите. Защо да не създадем едно необикновено крокодилче, нежно и привързано към родителите си?

– Ще си лежим в топлата тиня и ще гледаме звездите, а комарите ще свирукат песнички… – размечтала се майката.

– Като порасне, ще го пратим да се изучи – включил се и бащата.

– Нали щеше да остане при нас! – тревожно възразила тя.

– Той ще научи професия и ще се върне.

– Каква професия?

– Може да стане… зъболекар!

Бащата-крокодил се усмихнал и допрял лекичко носа си до носа на своята любима.

А на брега, леко завито с дантелен пясък, в прозрачното си бебешко яйце, малкото крокодилче вече сънувало как плува през могъщите вълни на Нил, все по-независимо и смело, и никога повече не се обръща да погледне назад.