Дъждът пониква от небето
и пуска тънички филизи.
Прозрачните му клонки, ето,
растат и до земята слизат,
и влага лъскава облива
дърветата изящно голи.
И сокът на дъжда прелива,
разпуква капките наболи,
и те блестят и натежават,
и падат сладки и узрели,
а по земята разцъфтяват
напити, сочни акварели.
Мария Донева 
Поздравления за чудесния стих, Мария!
Б.
благодаря 🙂
Уникално стихотворение! В него има движение, движение като при дъжд. От „дъждът пониква“ до „сочни акварели“. И това движение се подчертава и от движението на погледа четящ редовете, което съвпада със смисловото движение. Благодаря!
И аз си го представям така, вертикално 🙂
🙂