Хей
Дивана, о-на-на
май пуснах корени в дивана, о-на-на,
нагъвах пуканки и чаках, на-на-на
Какво изобщо чаках, знам ли?
Започна да ми писва
дивана, о-на-на.
Мина животът, докато чаках
да стане нещо.
Винаги има какво да пречи –
ще се намери.
После усетих – вече идва
за мене точно
нещо, каквото отдавна исках –
една промяна. Уууууу…
Копнежът и мечтите, и блясъкът в очите,
да, това е! ууууууу
вълнуващо и ново, готово е, о-о
о, на-на-на-на
Промяна, на-на-на,
не става от дивана на-на-на-на,
за хубаво промяна идва на-на-на,
и ето, крайно време стана,
промяна, да, промяна,
промяна, на-на-на.
Промяна, на-на-на,
животът е промяна, на-на-на-на,
по-важно нещо няма, няма на-на-на
да, крайно време стана, на-на,
промяна, да, промяна,
промяна, на-на-на.
Мария Донева 
Седя си в колата (защото ме мързи да се кача горе) и си пея за дивана и за промяна (диванът е реален във вид на седалка, промяната е пожелателна.) Само рапа не успявам да напасна.
Сега ще сложа някакво друго изпълнение, например с хорче.
😁 Така де, с мелодийка е по-лесно.
Аз междувременно измислих началото на моя кавър.
Волана у на на,
сама кибича зад волана у на на,
защото ме мързи от лани у на на,
всъщност от множество лета.
Коланът у на на,
не ме е вързал тук коланът у на на,
връзва ме опака глава.
Промяна.у на на,
подпявам нещо за промяна у на на,
но не е моя песента.
При-каз-ка! 🙂
😁😁😁 Е, скарала съм музика и текст, но важното е, че ти деликатно не го забеляза.