Понякога се случва чужди и студени хора с с гневен тон да ни пожелават това, което искаме с цялото си сърце.
Нервничим и викаме: „Няма ли да ти свърши ремонта?!!” на човека с вечния флекс.
Началници съскат на притеснени майки: „Тези ваши деца кога ще спрат да боледуват?”
Шофьори натискат клаксоните, докато някой възрастен човек с всички сили крета и се опитва да пресече колкото може по-бързо, но краката му не държат и ситни едва-едва.
Кой иска повече да види онзи дом чист и подреден – ние или проклетникът с къртача?
Кой желае по-силно тези дечица да са здрави?
Кой си дава душата, само за малко да се почувства силен и свободен от унизителната съпротива на тия два немощни крака, които не сътрудничат, а само пречат вече…
Не знам дали добрите пожелания, изречени с гаден тон, не помагат поне малко. Не вярвам да помагат.
Повече помагат търпението и милостта, обикновената доброта.
Необикновената, чудотворна доброта, която добавя лекота в дишането поне за минутка.
Мария Донева 
Нямам представа какво е подтикнало авторката да напише горното и съм съгласен, че обикновената доброта помага най-много. Бих добавил, че съм бил и от двете страни на барикадата: виждал съм гадни шофьори, злобни съседи и ненавистни работодатели. Уф!
Бил съм и свидетел на съседи, които си правят ремонти по никое време (има часове от денонощието, през които ремонтите са забранени) и ги правят некачествено, затова отново и отново повтарят; на абсолютно неразумно пресичащи пенсионери, които кретат бавно, въпреки че могат по-бързо (честно – вчера видях един точно такъв) и майки, чиито дечица не са толкова болни, обаче искат да се скатаят от някоя по-неприятна задача в службата.
Накрая какво става? Обикновено го отнася този, който не трябва.
Към злобарите трябва да се въоръжим с доброта – пожелавам си да успея да го сторя някой ден.
И да си имаме едно наум, когато извършваме ремонти, пресичаме и работим с други хора.
Е, няма как в пет изречения човек да обхване всички възможни житейски ситуации. Аз написах това, което си мисля натрапчиво от известно време.
Ситуациите са разнообразни, но лечението, общо взето, е това, което ти предлагаш. Доброта към другите И към себе си. Знам, че тя помага да се ориентираме правилно във всяка ситуация, но не знам как всеки път да я постигна на практика; опитвам се да се уча.