Тодор Толев

И дори да се сгъна на осем,
и дори да изчезна –
изморен, посивял и износен,
с обичта безполезна,

все едно, изтървана трошица
най-случайно на пода,
без размаха и порив на птица
и статист в съпровода,

нежност крия, и още я имам –
колко?… като за двама,
топлината от слънцето взимам,
по възможност – голяма,

и понеже е зимен сезонът,
предвидливо ги пазя –
и нали сме в студената зона –
поне теб да предпазя…