За стихотворенията – 5

„Обикновеният човек се прекланя пред необикновеното. Необикновеният човек се прекланя пред обикновеното.“

Конфуций

9 thoughts on “За стихотворенията – 5

  1. Да! То е малко като Барнум vs. Емили Дикинсън: първото е бум-тряс-фанфари-туш-шапито-арена-светлини-грим-пайети-звероукротители-акробати, а второто – пчела + детелина… “To make a prairie it takes a clover and one bee.”

    • за всичко има време и място
      по-важно е къде човек се вижда в дадения момент, къде чувства по-добре себе си 🙂

      • О, аз обичам и цирк, и пчела. Но наистина не мисля, че има време и място за в с и ч к о 🙂

  2. Извод: Необикновеният човек се прекланя пред обикновения и през неговите очи и пред необикновеното т.е. пред себе си и обратно. 😉

    • То така излиза, че обикновеният се прекланя пред необикновения, но малко се съмнявам 🙂 Явно важи само в конфигурацията хора-неща, не хора-хора 🙂

Вашият коментар