Стихотворението е като бебе, сложено в кошница и пуснато да плава по вълните.
И
вече всичко е в ръцете на човека, който ще го види в прилива от гласове, ще го спаси от живите вълнения на мъртвите езици, ще вложи своя смисъл в звуците и ще ги направи думи.
Стихотворението е като бебе, сложено в люлка и оставено да спи.
И
вече всичко е в ръцете на човека, който ще го види – пробудено как се оглежда и се чуди дали да се усмихне или да поплаче – ей тъй, да мине време и за респект… та, от новодошлия, големия зависи дали ще има весел смях или нервно хленчене…
❤