Тази вечер гледах  прекрасен спектакъл, от онези, след които сърцето ти е пълно с радост.

„Разкази от бъчвата“!

Това е моноспектакъл на Димитър Иванов.

Режисьор е Димитър Стефанов, сценографията е на Йордан Иванов, Димитър Димитров и Полина Христова.
Да знаете само колко хубаво беше! Това е куклено представление, и артистът така хубаво си водеше куклите, че те наистина го милваха и целуваха, и той се криеше от тях, и ги преследваше, а после…
И още, той отиграваше всяко нещо, което се случи, и беше толкова живо всичко!
И смешно, и открито, и за любовта, без нито грам лиготия.
Такова младо, талантливо, красиво, храбро пиратско представление никога преди не съм гледала.
Ако знаех, че ще е такъв празник за душата, щях да кажа на всичките си приятели непременно да го гледат…
Но то нали пак ще се играе? Поне в София, нали ще се случи пак?
Сто на сто!

Идете да го гледате в Ателие 313, гледайте го непременно! 🙂

ПП Мога да разказвам за представлението, но то още ми е отвътре и не искам да го вадя от там… а и както казва Снусмумрик, „Не разбират ли, че ако почна да разказвам, всичко ще се натроши на думи? А после ще изчезне и като искам да си спомня какво е било, ще помня само как съм го разказвал.“
Ако имате възможност, гледайте, моля, „Разкази от бъчвата“. Благодаря.