Като беше малък, в автобуса Иво винаги сядаше на седалката до стъклото, за да гледа навън.
Аз винаги му го отстъпвах, макар че това е моето място, ама нали, майка, дете, това-онова… нека гледа!
Абе напоследък няколко пъти пътуваме с рейс, това дете взе да ми прави път да мина и да седна аз до стъклото.
От къде се появиха тия добри обноски? Къде изчезна интересът му към околния свят?
– Дребен, не искаш ли да седнеш до прозореца?
– Да бе. И къде ще си натикам краката? Така поне мога да ги опъна на пътеката.
Той не се побира вече…
Мария Донева
Мария Донева 
с песен…
Hey, You’ve Got to Hide Your Love Away – The Beatles
понякога успявам да ти пиша повече, а понякога – не
🙂
тази е любима 🙂
Как растат децата, а ние все сме си същите……..
същичките!
🙂
Много сте сладурански – и ти, и Иво! И да сте ни живи и здрави…
ЧНГ 🙂