В Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов“ – град Раднево от близо четири десетилетия има театър и театрално изкуство.

Ако не са културтерапевтите, този театър не може да съществува. Те пристигат първи всеки ден, отварят залата, приготвят кафето и очакват актьорите да дойдат един по един. Още в 7,30 най-нетърпеливите, чак в 9,35 – най-важните, натоварени с най-големи роли и целите в слава. Културтерапевтите поддържат връзката с отделенията и администрацията. Подготвят сценарии за музикалните програми и тържествата. Утешават, вдъхновяват, контролират, изслушват и окуражават. Те са и суфльори, и диригенти, и сценографи, и реквизитори, и помощник-режисьори. Репетират всеки ден, дори по два пъти на ден, първи научават всички роли – и често се случва да заместят някой актьор в представленията. Работата им е неблагодарна, по стара традиция те са лошите ченгета, които поддържат реда, защото доброто ченге винаги е режисьорът.

Ако не е режисьорът, този театър не може да съществува. Той идва „отвън” и носи свеж въздух и пресни новини от цивилизацията. Избира пиесата, адаптира я специално за състава на трупата към дадения момент и разпределя ролите. Режисьорът е професионалист и с това придава тежест и значимост на всекидневната работа, носи маята на онова, всепризнатото изкуство. Той няма право да бъде фалшив, защото това си проличава веднага и никога не се прощава. Трябва да бъде изобретателен и забавен, да дава крила, да изгражда в актьорите самочувствие, смелост, свобода и удоволствие от театъра. Да им помогне да играят възможно най-добре, да покажат най-доброто от себе си, за да бъдат спокойни, оценени, самоуверени. Да ги направи полезни, и така – щастливи.

Ако не са актьорите, този театър не може да съществува. Те се обличат спретнато и чисто и идват на работа. В театралния салон те са в болницата, но не съвсем. Тук работят сърцато, всеотдайно, упорито, и знаят, че никой не може да ги замести. Учат наизуст огромни текстове. Влизат в образи, които понякога са им близки, а друг път ги карат да влязат в чужда кожа и да се видят такива, каквито никой не е очаквал, че могат да бъдат. Конкурират се за роли, борят се за уважението на публиката, воюват със себе си, с болестите си и с целия свят за правото да излязат на сцената и да покажат живота по-смешен, по-светъл, по-красив. Поемат отговорност пред колегите си и разчитат един на друг, подкрепят се и се радват за общия успех. Те представят болницата в добра светлина с победите и с радостта от труда си.

Ако не е болницата, този театър не може да съществува. Тя е едно звено в системата на здравеопазването, но и нещо много по-значимо. Болницата е дом и пристанище. Тя е защитен кът, където не само се оцелява. Тук има истински живот, с онези невидими, неизмерими съставки, които ни правят хора – изкуството и красотата.

Ако не е публиката, този театър не може да съществува. Заповядайте на нашите представления, в залата за културтерапия в болницата, или когато гостуваме във вашия град. Ние ще бъдем щастливи да ви покажем своето изкуство!