Тихо се прибира есента,
тихо, уморена и щастлива,
няма да ми каже от къде се връща тя,
пъха се в леглото и заспива.

Аз я гледам как потъва в някакъв далечен сън.
Тя дори не ме целува, аз оставен съм отвън.
Тя е толкова въздушна, че се стапя от дъжда,
и не мога да я гушна, нито да я задържа.

Тихо се прибира есента,
тихо, уморена и щастлива,
няма да ми каже от къде се връща тя,
пъха се в леглото и заспива.

Ако сутрин се усмихне, имам празничен ден;
ако в скута ми притихне и шегува се със мен,
аз веднага й прощавам и тъгата, и студа,
и на нея се оставям да ме води през града.

Тихо тръгвам аз след есента,
тихо, и от щастие съм лек,
всичко се променя, ако ме обикне тя,
ставам светъл есенен човек.

Това е текст, написан за по-лесно тананикане на песента на Жоао Жилберто „Diga“ – с български думички.
http://www.vbox7.com/play:165a0c23&al=1&vid=
Това е любимата ми песничка.
🙂