Варна, книги, миди и много прегръдки

Изображение

 

И се събуждам аз в Бургас… болнаа… Както казва Людмил Станев, Цистит рожден ден!
Ни в морето съм влизала, ни нищо. Непредизвикана, непредизвестена гадост. Добре, че Дима ме беше настанила в един апартамент на улица „Райна Княгиня“ („Къде си развява байрака, Мария? На улица „Райна Княгиня“ си го развявах, защо?“ – ето този хипотетичен диалог можеше да водя, но няма, защото ми беше лошичко). А тази улица излиза точно на „Богориди“, и там има аптека с добра аптекарка, която ми даде разни видове хапчета, които аз още зобя, и до вечерта вече се бях подобрила.
Но като споменах Людмил Станев, знаете ли какво стана! На другия ден, на четенето във Варна, той дойде! Гери го покани лично, по моя молба, и той дойде.
Дойдоха в книжарница Сиела чудни хора. Плакаха повече от бургазлии, и повече се смяха. Доволна съм. Запознах се най-после с Диляна Денева от Аз чета, с Гери от Истанбул, с приятели от истинските, с които съм си писала, но не бях се срещала до сега… Как да изброя, като не искам да изброявам, а да прегръщам?
И най-много от всичко искам да се видим пак.
Гери, Зоре и Ива от Жанет45 се погрижиха за всичко – да намерят най-добрите места с най-отзивчивите домакини за всяка среща, да има книги, да има вода за пиене, да има само радост и никакви притеснения. Аз съм облагодетелствана и много благодарна. Страхотни сте!
Освен това Бела също беше там, а аз обичам Бела.
Прилагам снимки, взети от фейсбук. Обърнете внимание колко съм ефирна – това е, защото преди срещата ме радиоразпръснаха в ефира на БНР, радио Варна.
Не мога да спра да се усмихвам.
От Алеята си тръгнах с книги на Патрик Нес и на Нийл Геймън
PS Мидите от заглавието бяха на вечеря.

Бургас, котва, русалка, УВО2018 и няколко странджански прилепа

Изображение

 

Това имах на ръката си аз, Елка ми го изрисува.
Но това съвсем не беше всичко.
Пътувахме с Гери и за пръв път в живота ми Бургас се оказа удивително, прекалено, направо обидно близко, стигнахме за пет минути, хем спирахме да бера слънчогледи, да си мием ръцете, да ядем банички и каквото още си щем.
Стигнахме до 8mamas две минути преди да запраска страхотен дъжд и заради него не успях да видя Ели в Хеликон, затова пък се настанихме в клуба и аз имах цял час да гушкам сигналната бройка на „Разбойникът плъх“, приказна книжка имаме вече, ура!
И като заидваха едни красиви хора. Повечето ги познавах от преди, вече познавам всички.
Не знам как точно става, но още от първата дума усещам много силна емоционална връзка с хората пред мен и сигурно затова все се заричам да не споделям тайни, и всеки път по някоя тайна си остава между нас. Усещам го като нещо красиво, което се случва, все едно там израства едно красиво невидимо дърво. Глупаво ли е? Така си го представям.
Много ви обичам.
И после като поляхме обилно тази розова книжка с хубавото розе на Дима… как да не се оставиш да те татуират.
Следващият ден си беше мой, за почивка, милване на улични котки и други леки удоволствия. Недялко Йорданов ме прие на гости в удивителния си дом. Вечерта бях в хотел „Приморец“ на срещата с Георги Господинов.
А това беше само една третинка от пътуването.

„Щастливи времена“ във Варна на 27 юли

 

À la mer comme à la mer!

Отивам във Варна!
Миналия път, когато бях там, една чайка кацна на тераската на стаята ми, гледаше ме почти от упор само през стъклото.
Като помисля „Варна“, чувствам „чайка на педя от носа ми“.
И ми харесва.

На Алея на книгата, в разгара на лятото, щастливи времена.

 

 

„Щастливи времена“ в Бургас на 25 юли

Какви да са времената в Бургас през юли?
Отивам там по покана на Дима Стаматова в 8 mamas.
Там беше премиерата на „Как спрях да крада“ още преди книгата да съществува.
Така че ще се метна аз до Бургас с „Щастливи времена“, ще чета стихотворения (не ги знам наизуст, много са нови, едва се престрашавам да ги чета) (това е интересното)

Море.
Стихотворения.
Вие.

Хайде да се видим в 8 mamas, а?

Ето, има и събитие във фб по въпроса. Само не ми харесва, че е обявен краен час. На тази възраст и с този мой благ характер, подхождат ли ми крайни работи?! Началния час да спазим – 19,00, пък за крайния ще преценим на място.
Това е най-хубавото в клуба, че стихотворенията свършват, а поезията не свършва, можем да останем и след рецитирането, да пием вино, да си говорим за странджански потайности, за джаз, за любов, за каквото си искаме, колкото можем (да носим). След като са ме послушали мене добрите хора, после аз да послушам тях и да си поговорим наистина. Несравнимо е.

Снимката на плаката е направена от Марина Чамуркова, хваля ви се!

 

Русе!

Изображение

 

Ще ви кажа.
Щастливите времена са, когато има кой да дойде да те прегърне, кой да те извика, кой да те посрещне, когато има кой да поплаче и да се посмее с тебе, когато има кой да ти попее и когато има кого да обичаш.
Например Русе и аз.

Никога няма да забравя как, след всичко, след всички сладки часове, накрая, Михаела и Василена ми попяха.

Красив град е Русе.

Била съм там, в дома на хората и книгите при Ваня Хинкова, вече много пъти през тези 8-9 години. Виждам как растат децата на приятелите ми, защото аз имам приятели там. Радвам се на новите лица. Прегръщам си букетите, рисувам котки, трепя комари, вечерям в „Кралска закуска“, казваме си тайни със Събка и си говорим за офталмологичните проблеми на чорапените зайци с Нели, докато Йоанна е на море, а Ива също липсва, защото е заета да подстригва кучета… Имам си живот в Русе, имам повече живот с всяка нова среща.

Вече ми липсвате ужасно. Такива сте!
Слава Богу, вие сте точно такива. ❤

„Щастливи времена“ в Русе на 9 юли

 

Първото пътуване с „Щастливи времена“ предстои. На 9 юли вечерта в 18 часа ще бъда в Хеликон-Русе при Ваня Хинкова.
Какво ще говоря? Дали ще е весело, или пък тъжно? Когато говоря за разказите, пада голям смях. За новата книга още не знам. Честно, не мога да я усетя добре. В гудрийдс са я напукали с тройки. Освен това ми прави впечатление, че не е Коледа. Свикнала съм когато имам нова книга, да е Коледа. Свикнала съм също с излизането й да падна в прегръдките на сладките хора на премиерите в София и Пловдив и Стара Загора. Много ми е трепетно.
Пиша ги тези неща прекалено откровено, мисля, че и книгата е такава.
Но не ме е страх. В Русе ще ни посрещнат хора, които обичам и познавам. Те ще са орисниците на „Щастливи времена“, значи всичко ще бъде наред.
Понеделник, 9 юли, 18 часа, Хеликон-Русе. Нямам търпение, защото много обичам.

Щастливи времена

Изображение

 

Такива са.
Това е заглавието на новата ми книга със стихотворения, която ще излезе скоро.
Автор Мария Донева,
редактор Марин Бодаков,
корица и шрифт – Кирил Златков,
ИК „Жанет 45“

Честит 24 май!