Хора правят песни

В Шумен при „Бодра песен“

Има един такъв вид хора, които са открили любовта на живота си и са се отдали изцяло на нея. Те посвещават времето си да се специализират и да се задълбочават. Изучават всички нюанси. Преследват съвършенството. Те умеят да откриват съмишленици и да увличат след себе си. Предполагам, че колкото повече постижения имат (и не говоря за наградите, които идват или ще дойдат), а за откритията, знанието, миговете, които постигат и споделят – толкова по-самотни стават. До такова високо ниво достигат малцина, затова сигурно се познават помежду си. И вероятно с някои от равните си се обичат, а с други – точно напротив, но се ценят взаимно, защото знаят какво им е струвал изминатият път.
Има такива хора в различни области. Например доктор Толев в психиатрията. Миленка има познати лютиери (представяте ли си – да правиш цигулки, цял живот, и нищо друго, и докато бавно превръщаш едно парче дърво в предмет, който си има душичка, да не знаеш как ще звучи, когато е готово, а и цигулките се раждат с характер, който с годините се променя; и не остаряват, затова лютиерът днес се състезава с всички велики лютиери на всички времена).
Възхищението ме замайва, вижте колко объркано говоря, дано не звуча патетично, но вярвам, че ще ме разберете:
В Шумен имах честта да попадна сред хорови диригенти.
Най-после се запознах с Деница Узунова, диригентката на хор „Бодра песен“. Събрахме се в една зала с нея, хористите, пианистката, която съпровожда изпълненията им, Любомир Денев, който създава музика, и аз (аз съм тази с думите). Беше ми и любопитно, и щастливо, и интересно.
Човек живее собствения си живот и се справя със задачите си, запълва предоставеното му пространство, мери улиците с дължината на собствените си крачки. А после идва един ден, в който съдбата му позволява да се приближи да такива светли личности, че той усеща как се смалява, от център на вселената се превръща в малка, замечтана планетка, която се завърта поне за малко в орбитата на ново слънце. Когато се разделим, пак всички си ставаме единствените незаменими слънца (в собствените си очи главно, нали). Но да се докоснеш до такива творчески, неуморни, добри, светещи хора… Много е хубаво. Много съм благодарна.

Утре съм в Шумен

 

Утре се откриват XXIV международни детско-юношески хорови празници „Добри Войников“.
Ще пътувам натам с голяма радост, защото в Шумен съм преживявала щастливи и важни часове.
На връщане ще си пея някоя от новите песни, които ще чуем за пръв път. А може и петте да си ги пея. Думите съм ги писала, затова ги знам, само музиката още е нечувана…
Щастие. Новата песен винаги е това.

 

Герои в Шумен

И тази година участвахме във фестивала „Неоткрити, красиви надежди“ в Шумен.
Готвихме се с голямо вълнение.
Аз се тревожех, знаете ли – миналата година спечелихме толкова много награди, ами ако тази година нямаме такъв успех? Ако ми се разочароват артистите… дали не е по-добре да не ходим, а…
Но ние сме храбри!
И, честно казано, непобедими. Да 🙂
Върнахме се с награди, статуетки, грамоти, и Първо място!
Много съм щастлива. Благодаря ви, любими, любими колеги! ❤

„Неоткрити, красиви надежди“ – Шумен, 2013

1385384_665372586829577_205023705_n

Постоянният театър при ДПБ „Доктор Георги Кисьов“ участва в Седмия конкурс за творчески изяви на лица с ментални увреждания.
Ходихме на състезание!
Аз си мислех – най-малкото, ще се разходим, да се поразнообразим.
Участвахме като група с откъс от спектакъла „Денят на таланта“, а индивидуално – с  едно музикално изпълнение на Венета Генчева.
И знаете ли какво?
Спечелихме награди, много награди! Индивидуално, колективно, като институция, за оригиналност, за обща визия, даже не мога да изброя всички неща, които журито оцени… плюс Голямата награда!

Организатор на конкурса е сдружение „Сияйна зора“. През изминалите години те са натрупали много опит, намерили са съмишленици и спонсори, обмислили са какво и как да направят, за да могат десетките, вероятно дори стотици участници да се чувстват възможно най-удобно и уютно и да се изявят в най-добра светлина.

DSC03437

Гледах и слушах. Имаше и възрастни, и съвсем млади хора. Гледах всички тези несъразмерни фигури, нестройни гласове, некоординирани, неритмични танци… и тези открити сърца, радостта от пеенето заради пеенето, от танца заради танца… това, как публиката пееше с цяло гърло заедно с изпълнителите на сцената… и всичко беше толкова естествено, красиво по един тромав и сърцераздирателен начин. Не зная дали някога съм присъствала на по-въздействащи изпълнения. И като си представя какво волско трудолюбие и волска упоритост са били нужни, за да се усвои и най-простата песничка, за да може всеки да се изяви и да получи своите аплодисменти…
Беше наистина страхотно!

А нашето участие… Какво да говоря аз, погледнете какво казах вече за наградите. Гордост и радост, и щастие, това беше. Всички се справиха повече от добре. Катя, Венета, Мария, Недка, Антон, Наско и Михаил, благодаря!

И на теб, Шумен, любими граде!

Сигурно ще се появят снимки от пътуването и участието ни в конкурса, но засега мога да ви покажа например това:

IMG_1532