…или защо почти не шия напоследък

 

Докле е младост бързо вдяваш ти,
иглата шие, мисълта лети.
Докле е младост всичко ти е ясно,
след тежка вечер чувстваш се прекрасно.

Докле е младост… свърши, беше тя.
За малко кацна тук и отлетя.
Сега мърмориш, трупат се кила
и трябва да си купиш очила.

Кукли в Труд!

 

След дълго планиране и мечтаене и кроене на весели планове, най-накрая със Светла от Труд си сбъднахме желанието и си направихме работилничка за кукли оня ден.
Променихме съдбата на 24 чорапа и съм сигурна, че за добро.
Едно детенце вижте какво казало: „Много ми хареса тази среща. Научихме нещо ново, което можем да правим и в къщи. Можем да зарадваме близък като сами му направим подарък. Вълшебно е! С Мария ми беше много весело, защото прекарахме няколко часа, без да докоснем телефоните.“

За вас не знам, аз утре ще правя пингвини в Пето основно училище в Стара Загора.

Кукли на празника

 

Днес реших да се наградя за празника и цял ден ших човечета. Отдавна не бях шила, ръцете ми се бяха затъжили. Междувременно получих добри вести точно когато им правех усмивките. После пък се оказа, че съм си забравила фотоапарата в София и се наложи да ги снимам с каквото дал Господ, но мисля, че усмихнатото си личи и така.
Честит празник!

🙂