Кълбо от нерви бих била, ако не редувах дейностите.

Напоследък публикувам тук много рядко и текстове, и снимки.
Ето няколко играчки… Какви ти тук няколко, това са много играчки, ушити за един месец, от 4 март насам, и май не съм снимала всички! Така съм се завихрила в четене, писане, шиене, пътуване, рецитиране и репетиране, че сама не знам какво правя.
Ето ги.

Особено малкият, чувам го как си мисли: Няма вие да ми казвате на мене! И като разберете какво направих ей сега, пак няма вие да ми казвате на мене!

Бебешките кукли се различават от другите, небебешките, по това, че по тях няма нищо залепено, всичко е зашито и по тази причина очите гледат волно и свободолюбиво в която посока си щат, без да се съобразяват едно с друго. Но това не е чак пък толкова лошо.
Другия път ще ги нарисувам с маркер и готово.

И облекла за книжки, и човечета.
И доста си подхождат!
Облеклото с пандите ми е подарък, а човечетата ги уших снощи, докато гледах един страшен филм.

Намерих едни звънчета и гледай какво последва.
Не съм забравила как се правят! 🙂

Ама точно като копърка са, с тия кръгли очета.

Както си седях снощи, си викам – аз защо не направя някое и друго човеченце, за какво съм ги купила тези шарени звънчета, кога ще ги използвам, ако не сега.
Ама как се овъртолиха в тия кабели…