Априлско поколение

Картинка

 

Априлското поколение тази година се очертава малобройно. Ясно защо – всичко е излязло на паша, и стока, мале, и  мака (каквото и да е маката!). Как да стоя и да шия бавно, като ми се правят бързи неща. Като преброих мишките – горе-долу колкото пръстите на една ръка с много пръсти… и прегледах блога… Ми то ако се съди по блога, аз нищо не съм правила.
Но не е така. Изведнъж животът ми се препълни с ангажименти и радостни случки, по цял ден тичам насам-натам, пътувания имах и още предстоят – до София в Прогресивното училище и до Пловдив в Английската гимназия; и Маратон на четенето в Стара Загора, и конкурсът „Писма до себе си“ – довечера е награждаването, и „Въображаема книга“ на децата от клуб „Без заглавие“ подготвяме, и Великден се е задал, какини ще дойдат, и… и… абе ВСИЧКО!
Мишките не успяват да се доредят до ръцете ми.
Пък и аз нямам норма. Просто споделям наблюдение.

Видях един стар приятел

Картинка

 

Даже не помня кога съм го направила. Минали са години, това коте си е играло с деца, и виж го, усмихва се.
Дали да не направя нови котета някой ден?

Как се прави мишленце – стъпка по стъпка

Картинка

 

Преди време, преди да излезе книгата „Заекът и неговата мечта“, шиех зайчета и бях направила една поредица от снимки как точно съм намислила да ги изработвам.

Сега реших да покажа правенето на мишките, защото ме попитаха. С видео сигурно ще е по-ясно, но ако нещо не се разбира от снимките, ще поясня 🙂
Последователността от действията е тази, единствено от радост и мерак направих муцунката по-рано, а обикновено си я оставям за накрая, за десерт.
Сигурно има и други начини; този е моят.

21

Картинка

 

Не спирам да ги правя, само сменям цветовете. Скоро ще се наложи направо да си забраня да шия мишки, защото пак взех да прекалявам. Правилото – само по една мишка на ден – е жестоко потъпкано. Резултатът за март е 51 до този момент, а прочетените книги са 4 или 5 (и още една-две започнати).
Очевидно се налага да поговоря много строго със себе си. Не помня как се правеше това. Ако исках да се налагам над хората, още щях да съм омъжена учителка.
Но пък може би шиенето доброволно ще отстъпи на заден план, когато стане съвсем топличко и започна повече да стоя на открито, а?

В интензивното на пролетта

Март е интензивното отделение на пролетта, ама ще я бъде, то се видя вече.
Пиша едни неща, имам си задачи за изпълняване, видях се с какини, Миленка се върна най-после, гледах прекрасна опера – „Италианката в Алжир”, измъчват ме непоносими спомени, но ги понасям някак, обърках една резервация и загубих един чийзкейк, говорих много хубаво с Иво, четох книги, рецитирах поема за мишки няколко пъти, борим разни здравословни проблеми вкъщи, дърветата цъфнаха, календарът ми постепенно се запълва с предстоящи пътувания в близките седмици, един по един се стапят конците на зимата, а не всички рани са заздравели и някои белези са грозни, но се стараят да носят грозотата си с достойнство.
И уших 30 мишки от началото на март. Сметката е проста – имала съм минимум 60 часа вътрешна тишина, радост, то е близо до щастие даже.