.
От този вид тъмнозелено,
което намеква „все още”.
Замръкне ли, става студено.
Притварям прозорците нощем.

Заключвам вратата. Със дрехи
от хладния свят се отделям.
Започвам да търся утехи.
Да правя сладкиши в неделя.

Припомням си колко отдавна
не сме се целували с чая.
Приготвям се меко и плавно
за студ. И защото не зная

дали ще намеря прегръдки,
в които насън да се скрия,
отпивам луната на глътки
и се упражнявам да вия.

целувките са много полезни за организма

важно е хората да се целуват
колкото може повече
сто на сто има някоя книга, в която го пише
например ето
сетих се
майките като си целунат децата, и спира да ги боли удареното място
това може ли да е съвпадение, или пък всички милиарди деца да се преструват
майките може, но децата!!!
нали?

бърборя ти, но съвсем тихичко
някои думи не се чуват
не знам дали съм ги казала, или само си ги мисля

обичам да слушам гласа ти
даже когато не го чувам

Любовта се лута към адреса.
Ти къде си? Кой ли ще й каже?
Дините са розови принцеси,
стегнати в зелени камуфлажи.

Лятото се смее и създава
всякакви удобства за целувка.
Любовта навярно закъснява
заради нетрайните обувки,

заради прозрачните презрамки
и заради вкусното червило.
Търси се адрес: онази ямка
точно на брадичката ти, мило,

малко в север – топлата ти шия
и наляво – сладкото ти рамо.
Тя си знае. Скоро ще открие
мястото. Ти я дочакай само.

Сънят цветята изпотъпка,
на ореха се покатери.
По покрива остави стъпки.
Пролука някаква намери,
последва мравешка пътека,
тих паяк стълбичка му спусна.
В леглото мушна се полека.
Една целувка (много вкусна)
ми носеше, и ми я даде.
И във косата ми подиша.
И няколко милувки гладни…
но няма тук за тях да пиша.

Водата слезе по скалите
и сякаш вдън земя потъна.
А по пътеката измита
тъгата мина, и се спъна.

В дланта със борова игличка,
със колене небесно сини,
подаде си ръка самичка,
и се целуна – да й мине.

Прищя й се да си поплаче,
но никой нямаше – да види.
Тъгата се засмя, закрачи,
и някъде далеч отиде.

Събуди ме мощно пресипнало кукуригане на клаксон.
Живея в подчертано тих квартал. Обикновено призори тук крещят само славеи, сигурно се прибират пияни и жените им не ги пускат в гнездата.
Помислих си, че Клаксон е хубаво име за герой от скандинавски роман, и решително се заех да си доспя, но тогава към кавгата се присъедини и госпожа Клаксон, порасналата им дъщеря и някакъв съсед, видях кръгла маса, покрита с мушама на сини квадратчета и как на мушамата тропна голяма връзка черни ключове, и пак се събудих.

Има още →