Приятели

Приятели е книжарница. Това й е името, но не искам да го пиша в кавички, защото Стаси и другите момичета от нашата книжарница наистина са ми приятели. За там съм ушила тези човечета, там ще стоят, ще се усмихват и ще чакат някой да си ги хареса.

А минзухарчето ме чакаше търпеливо сутринта в една голяма саксия на терасата. Вчера нямаше никакви признаци, че там ще цъфти цвете, то се е приготвяло да ме изненада, а аз точно днес да се успя!

Шареният бръшлян пък беше стръкче с две листенца, което ми подари една мила госпожа в Казанлък по-миналото лято. А сега – ехее!

 

Сън

 

В изоставените къщи
със напуснати дворове
пролетта насън се връща
и със голи пръсти рови.

В пръстените й се трупа
черна пръст. Избива влага.
Остри камъчета хрупат.
Ситни буболечки бягат.

Пролетта трепти. Сънува:
луковиците потъват.
Маршът на дъжда се чува,
вятър в клоните тактува,

крак набиват дъждовете
и земята завладяват.
Пролетта си търси цвете,
бърза, дъх не й остава.

В изоставените къщи
нещо хлопа, някой гледа.
Пролетта пръстта разгръща,
развълнувана и бледа.

Плъзват корени прохладни,
галят я и я обгръщат.
Със стъкла строшени, гладни
тракат и се зъбят къщите.

Като вълци котки вият,
а петлите не помагат…
Пролетта в пръстта се крие
и при корените ляга,

и земята я люлее,
гушната и приютена.
Утре там ще се засмее
цвете със уста червена.