А тиквичката…

 

Мария

Смокинята прибра във портмонето си
безброй зрънца от захар на кристали.
Дали ти е добре, сега където си?
Дали си имаш кой да те погали?

Кристали розов лед искрят във динята,
а семките са диаманти черни.
Дали успявате да си починете?
Дали си вярвате, че ще сте верни?

Най-после хлад. Звездите капят в тъмното.
Луната свети в клоните зелени.
Когато тя заспи, а ти осъмнеш,
дали си мислиш малко и за мене?

 

Тошко 

А тиквичката скрива се във тор.
Тя мястото си знае – край стобора.
Присъствува почти във всеки двор
със мисия да храни доста хора.

За тиквичката няма празен ден.
Заета е с растеж, да дебелее.
Защото знае – чака я леген,
във който ще я режат щом узрее.

За тиквичката няма капка шанс
да чуе думи, пълнени със нежност.
Един банален, делничен каданс,
със скромен епилог, по принадлежност.
🙂

13.07.2013

Jingle bells (с орехи)

 

Точени кори първо избери.
Пробвай най-напред със един пакет.
Щедро масълце – отпусни сърце,
и канела за разкош в коледната нощ.

Празник е, празник е, точно затова
трябва да си хапваме домашна баклава.

Трябва да си смел! Не, не си дебел.
Забрави това – в кръглата тава
захар килограм се разтапя там,
и канела за разкош в коледната нощ.

Иначе празник ли би било това
ако не преядем с домашна баклава!

*
(орехите са между редовете)

– 15

Как станах 70 кила, си е моя работа и няма да ви се обяснявам.
Обаче на Нова година като се претеглих и видях числото 70, хич не се зарадвах.
Имах да ставам на 40 години и никак не исках да вляза в новото десетилетие от живота си със слонска стъпка.

И по-рано си бях мислила, че е добре да спра да дебелея, но се оказа, че само с мислене не става. Трябвало и да направя нещо.
Спортът не е част от моя живот, но ми харесва да вървя пеша. Спрях да се возя на таксита и на тролеи, когато е възможно. А когато започнах да отслабвам, краката ми сами искаха да ходят.
Не съм спазвала диета, това не е за мене. Но промених храненето си. Може да е дошъл моментът, може звездите да са били благосклонни, може и друга причина да има, не знам, знам със сигурност за храната.

Към края на януари започнах да отслабвам, към март бях свалила 6 кила, а в началото на юни стигнах до 57, което според умния ми кантар е идеалното ми тегло.
Понеже не правя диета, няма как да я спра. Продължавам да си ям, както досега, и да чукна на дърво, не съм взела пак да дебелея, даже към момента съм 55,5.

Ето какво не правя:

  1. Не ям вафли, кифли, кроасани, чипс, торти, сухи пасти, хляб, печени солени ядки.
  2. Спрях да пия газирани неща и „натурални” сокове. Почти спрях да пия и кафе, а докато се стремях да отслабвам, избягвах алкохола.
  3. Спрях да ям едновременно протеини и въглехидрати (т.е. ям месото само със салата, никога с картофи, хляб, макарони, спагети или ориз). Това значи – сбогом, пица, мусака и пълнени чушки. Ами сбогом тогава.
  4. Не ям също така салами, кренвирши и консерви, но аз и преди това не ядях.

Какво правя:

  1. Сутрин пия една чаша топла вода с лъжица мед, а ако нямам време – просто една чаша вода, още като се събудя. Това ми замести кафето – и без това от пиенето на кафе най-любим ми е ритуалът по приготвянето му, а този ритуал си се запази. През цялото останало време, докато съм будна, се старая да пия колкото може повече вода.
  2. До обед ям само плодове и ядки. Ядките са непечени несолени. Особено бадеми – твърдят, че колкото повече бадеми, салати и грейпфурти ядеш – толкова повече отслабваш.
  3. Гледам винаги да ям салата, а други неща – не винаги.
  4. Гледам да не ям късно вечер.

И всичките правила ги нарушавам от време на време, за да нямам чувство, че съм мизерен роб.

Написах това, за да се похваля така, лекичко.

🙂

Ракийка, мезенце и маймунка

и

Маймунката се нарича Уад ал-Басир.

 

Каквото виждам, е красиво.
Каквото чувствам, е приятно.
През погледа ми в мен попива
великолепието лятно,

и във очите ми остават
полета, шипки, чисти мисли,
и чак до зима продължават
да топлят и да се разлистват.

 

.

Дневник?

Картинка

Понеже съм на гости на моята кака, въртеше ми се из ума да напиша дневник за няколко дни, както летния дневник от преди години.
То хубаво, обаче стана така, че по пътя насам с Иво пътувахме с автобус, беше много горещо, а на почивките – хладно, и така съм настинала неусетно, че нямам глас, ама никакъв.
Какво е животът без моя пилешки глас?! Първо на всяко проговаряне се обаждах с различни гласове като обсебена от банда смешни демони, а от тази сутрин – нищо.
Не мога да говоря, не ми се и пише.
Ще сложа малко мъгляви снимки от страхотната разходка, която си направихме вчера. Започнахме с шоколадово суфле и палачинки като планети, разходихме се пеша през лозята, гората, планината, реката (със спирки на любимото ми място, където бяхме на имения ми ден и на лозето на Тито), и после – вкъщи.
Който не дойде – загуби.

 

Тънкости на приготвянето

Приключения.
Близост.
Радост.
Любов.
Секс.
Общуване.
Приятелство.
Смях.
Младост.
Лекота, щастие, страст, тъга.
Всичко това – пресъздадено вкусно и вълнуващо, с наслада от усещанията, с апетит и удоволствие.
Ето, разказах ви „Тънкости на приготвянето”, сборника с разкази на Деница Дилова.
Остава вие да си го преживеете, като вземете книгата и я прочетете.
Има дори рецепти, ако ви идва отръки да готвите.
На мен ми иде отръки да ям, да си храня тялото с вкусни хранички и душата с интересни мисли, което също е добро качество, нали трябва да има читатели, не може всеки да е все писател.
Харесва ми да съм читател на Деница Дилова, тя има добър вкус, сръчности и лекота; има чисти ръце и свежи идеи.
Ще ми се да можех като кулинарните критици и професионалните дегустатори да описвам вкусове и аромати, плътности и съчетания на продукти с различен произход, за да предам усещанията на небцето и езика си, докато чета тези разкази.
В тях става дума за готвене – различни случки, ситуации, хора и отношения. И храна.
Приятно ми е да погледна живота през призмата на храната, на българското хранене. Сърбала съм американски попари и пилешки супи за душата, къкрила съм в латиноамерикански страсти, горещи води за шоколад и афродитините афродизиаци, ронила съм сълзи в италианската паста и съм яла супата на Кафка. Питър Мейл ме е опивал с вино, а Джоан Харис ми е пълнила обувките с бонбони.
Явно си има такава пазарна ниша, за кулинарна художествена литература, и ето че и ние си имаме заглавие за там. Тук бих добавила с удоволствие и „Приказки за злояди деца” на Красимир Дамянов, която скоро беше преиздадена. Може да има и други хранително-вкусови български книги, не зная, но знам, че „Тънкости на приготвянето” е едно от най-вкусните четива, които са ми попадали напоследък.
Радостна, сладка, ммммммм еротична, чудна книга. Доста олекотена откъм количество текст на страница, но то е против преяждане. Когато е гурме, порциите са все такива.
Браво на Емилия Миразчийска за идеята и за издаването на сборника, а също и за снимката, която прилагам.

За въздържанието

Някои неща човек ги разказва с лакомия.

Просто няма търпение да изговори думите. Бърза за следващите, иска и тях да подържи за малко в устата си.

И разказва на големи хапки, и пропуска важни моменти, и ръси трохи от истории.

С пет думи – нищо не му се разбира.

Извод – и в разказването на истории е важно въздържанието!


Снимчицата е от тук.

В тъги, в неволи младост минува…

Мария:
Аз съм тъжна и проклета.
Днес ще бъда на диета.
Гладна съм. Ужасно даже!
Чувствам, че ще се откажа. 🙂

ТТ
Не мъчи снагата клета
със диетата проклета!
Знай – препечена филия
не е символ на аскета,
а е жива проклетия!
Спирай подлата диета! 🙂

ТТ:
Три пиперки на бюрек!
Дъхаво суджуче!
Та нали си бял човек,
а не гладно куче! 🙂

Взето от тук. 

Обичам храната

Обичам храната.
Обичам вкуса й. Обичам да я гледам, да я пипам. Обичам да стискам узрелите смокини и да гледам как червено-златното им месо прелива през процепите на лилавата им кадифена обвивка. Обичам да кихам, докато подушвам подправки. Обичам храни, които изглеждат неприлично.
Харесва ми да опитвам нови вкусове. Обожавам да ям октопод, изваден преди половин час от морето, удрян в скалите, докато пяната му се смеси с морската пяна, а злобното му око се върне във вълните; леко сварен, с оцет, а после препечен върху въглените, с много лимон.
Обичам лепкави жабешки бутчета, не харесвам охлюви. Харесвам сърнели, стъпили върху високите си бели крака с дантелени чорапи върху боровите иглички.
Обичам сол, обичам захар, кафява захар с фин аромат, и да си изгоря устните с кафето.
Обичам да е много, да остане. В предишния си живот съм била лакома котка и съм заспивала след див лов и тежко преяждане, мъркайки шумно насън.

Покана: Усмивка за сърцето и стомаха

Месене, украсяване, печене
и хапване на топъл хляб с Надежда Савова

и вкусни стихове от Мария Донева

На 28 април от 19 ч. в Matchpoint club, София, кв. Изток,
ул. „Райко Алексиев“ №3

Вход свободен

„Скъпи приятели, които познавам и които не още!
Сигурно сте чували за Slow Food и за шепа ентусиасти, които се надпреварват с времето, за да съхранят българския вкус. Това е кауза трудна, понякога невъзможна, в която инвестирахме много енергия и постигнахме немалко неща. Сега имам удоволствието да ви поканя заедно да си припомним, че храната е и откровено споделяне с близки и любими хора.
Поканих Мария Донева да сподели усмивката си и свои хранително-вкусови стихове.
Поканих Надежда Савова, да ни омеси хляб, който всеки наш гост ще може да украси по уникален за самия него начин. 
Каня и вас да донесете нещо за хапване – приготвено от вас любимо ястие, което хапвате, когато сте щастливи или когато искате да се усмихнете на мрачния ден. 
Не забравяйте Великденските яйца. Вярно, че празникът е отминал, но ако има някой оцелял „борец“ го донесете, за да се похвалите. Пък да видим дали ще оцелее…
Очакваме ви!“

Десислава Димитрова
Координатор на Slow Food, но също и ценител на истинския вкус и откровените стихове

Снежинките са най-приятни

Снежинките са най-приятни,
ако се гледат отдалече.
Във кухнята е ароматно,
и курабийките препечени,

и, разпечатани, бонбоните,
блестят със разтопени крайчета.
Отблясъците по лимоните,
медът и слънчевите зайчета,

които скачат по покривката
и се разхождат по витринките,
ми правят весела усмивката
и ме сдобряват със снежинките.

Книги за ядене

Това не са кулинарни книги с рецепти, които те учат как да си сготвиш. Не, напротив – самите книги стават за ядене.
Идеята се родила в ума на един майстор-сладкар, докато приготвял разкошна торта за рожден ден. На нейните три етажа той изписал не просто ЧРД, а и всякакви хубави пожелания, и си представил, че който изяде написаните със сладък крем думи „здраве” и „щастие”, ще бъде здрав и щастлив.
Вечерта той казал идеята си на своя брат, който бил физик-изследовател. Двамата я обсъдили надълго и нашироко. После, след много работа, опити и облизване на пръсти, те успели да изнамерят Книгата за ядене.

Има още