„Хмутовете“ | Мария Донева

И това лято, юни-юли, два пъти седмично имах приятния ангажимент да занимавам дечица с четене и съчиняване на приказки. В ЦПЛР, на хладничко в залата за танци, в съгласие с всички разпоредби за безопасно четене и съчиняване.
Ние освен това правихме и фигури от сух филц, помпони от вълна, сгъвахме хартия и си рисувахме, играхме на думи и не помня още какво.
И четохме.
Децата ми бяха на възраст между 8 и 11 години и вижте какви хубави книги им предложих.
С категоричното уточнение, че всяка детска книга става сто пъти по-хубава, когато я разглеждат и четат дечица, тогава тя разцъфва и оживява.

„Пет приказки“ на Валери Петров, с илюстрации на Мирослава Николова. Избрах това издание, защото е най-компактно. На „Пук“ се разревах неудържимо и те ме пратиха да си измия лицето.
„Най-хубаво е у дома!“ от Юта Лангройтер, рисунки на Щефани Дале.
„Майска нощ с феята Кандилка“ с рисунки на Радостина Нейкова и „Майстори на феи“, илюстрирана божествено от Нели Друмева, на Весела Фламбурари.
„Хмутовете“ на Ирен Леви, художник Тодор Ангелиев.
„Слончето, което искаше да лети“ написана и нарисувана от Лиляна Дворянова (прочетохме я два пъти, в два поредни дни, много я харесаха).
„Кухнята на госпожа Черешова“ от Силвия Плат, превод Стефан Русинов, илюстрации Капка Кънева.
„Малки жабешки истории“ на Радичков, художник Виктор Паунов.

Нали бяхме малка група, имахме време подробно да разгледаме картинките, аз нарочно избирах книги с прелестни илюстрации.
Бяха едни хубави часове.

Вече и аз мога да кажа: ПРИЯТНА ВАКАНЦИЯЯЯЯЯ!!!!

Сигурна съм, защото аз вече свърших тази работа. Прочетох „Хмутовете“ и е необратимо.
След като вече си прочел една книга, просто не може да спреш да си я чел, нали? А няма как да си я прочел и да не се влюбиш във всичките хмутове и хмутици.
Толкова се радвам, че си взех тази книга, чак ми иде да се целуна по челото. Картинките и историите в нея са като жълтъка и белтъка на едно чудесно и много вкусно яйце.
Авторката е Ирен Леви, художникът – Тодор Ангелиев, и те са направили много сладка книга. Няма друга такава! Мъничко напомня за Карл Сандбърг и още мъничко за Туве Янсон, но макар според историците хмутове няма, те съществуват и са точно като на картинките.
Ще ви дам няколко примера, за да се смаете едно хубаво и здравата да се убедите! По един пример от всяка история.

Изглеждаше като една от онези чудесни вечери, която всички щяха да забравят, а в такава вечер можеш да правиш каквото си поискаш, без после да те е срам.

Настана мълчание. Хмутовете се разглеждаха един друг, сякаш искаха да открият десет разлики.
– Би ли почакал тук,моля? – каза любезно хмутицата, която беше успяла да поукроти изумлението си. – Ние ще отидем в другата стая да те обсъдим.