Предишните дни не успях да отговоря на никого къде може да се гледа срещата ни с Албена Раленкова, Петя Кокудева и цял клас първокласници от Бургас.
Ето тук има запис:
https://www.facebook.com/watch/live/?ref=watch_permalink&v=1101181574018467

Предишните дни не успях да отговоря на никого къде може да се гледа срещата ни с Албена Раленкова, Петя Кокудева и цял клас първокласници от Бургас.
Ето тук има запис:
https://www.facebook.com/watch/live/?ref=watch_permalink&v=1101181574018467
На път, на път!
Ще участвам в Културен фестивал „Реката“. В неделя, 8 август, преди обед ще имам среща с дечица да си казваме приказки и стихотворения от „Нетърпение в кутия“, а вечерта – среща с възрастни от всякакви възрасти, за „Книга за нас“.
По този повод ще бъда в Свищов и ще мога да гледам куклено театърче, да се уча как се правят книги, да слушам как Данко разказва за Антарктида, да приветствам „Единайсетте сестри на юли“ на Албена Тодорова, да слушам музика, да гледам филм, да се видим с моята приятелка Еми… да не беше такава жега, направо пеша бих се затичала на север още ей сега.
Ето тук можете да видите пълната програма на фестивала.
А пък аз се върнах назад в блога и се изненадах, че съм била там преди цели три години. Всичко ми е ярко пред очите, все едно беше вчера. Какви шарени снимки!
Ох, видях и по какъв път ще минем… Аз имам услужлива памет – услужливо и старателно забравя, каквото не е за помнене, но дори и забравено, то си криволичи там и ни чака.
Днес от Гърция ще дойдат племенниците ми, после сме на фестивал, после ще дойде и кака, после ще имам имен ден, и после остава още цял половин август да се топи човек от жега и наслада, и целият оставащ живот, и всичко, което ни предстои. Нямам търпение.
Отивам на морето!
Първо моренце за годината, и още една мечта ще ми се сбъдне – да видя морския бряг, потънал в пролетни цветя, преди жегата да ги изгори. Пред очите ми е Шофьорският плаж от един май преди няколко години – не можех да повярвам колко пъстър и преливащ от цветове можел да бъде.
Но това са вълнения за по пътя натам и обратно.
А във Варна ще участвам във фестивала. Имам срещи в ОУ „Панайот Волов”, ОУ „Отец Паисий” и в СУ „Найден Геров”. Ще рецитирам поемата за операта, сто на сто, поне един-два-три пъти.
Има също предвидена разходка с ветрохода „Калиакра”. Вет-ро-ход!
Също така се вълнувам и че ще присъствам на среща с Нарине Абгарян. Миналата година тя дойде в Стара Загора точно на рождения ми ден, но ние с Иво точно тогава бяхме тръгнали да пътуваме.
Програмата е интересна, участниците – също, ще се опитам да посетя колкото може повече събития. Ще видя и приятели от Варна, които там си живеят – ако не съм ви звъннала аз, звъннете ми вие и ще се намерим.
Това важи и за Бургас. На първи юни като си тръгна от фестивала, ще спра за една вечер в Бургас и няма как да не отида в 8mama’s, да гушна Дима, да послушам музика, и каквото още се прави в такива вечери.
Море, стихотворения, приятели, деца и ветроход. Добре ми звучи на мене.
На Деня на театъра аз ще празнувам – какво говоря, аз вече празнувам! – ще отида в Нова Загора на фестивала „Арлекин“!
Бях там преди две години, когато Театрално ателие „Мигчета“ представи моята пиеса за принцесата и граховото зърно. Моя, моя – Станиела Хаджиева я беше развила и я беше направила толкова чудесно, че това ми остава сред най-хубавите спомени за вечни времена.
И сега, представете си: ТА „Мигчета“с ръководител Станиела Хаджиева ще представи драматизация по „Бабата бандит“.Същата пиеска, която правихме в Психодиспансера в Стара Загора. Но как ще е същата, след като е минала през ума и въображението на Станиела?
А тя не ми праща снимки на декора, ей така, да стоя и да се чудя чак до сряда!
Прати ми само проект за плакат засега, и аз ще ви го покажа, макар че в него има една голяма неточност: пиесата не е написана от мен, аз съм направила драматизация по романа на Дейвид Уолямс.
Ето ТУК може да се види цялата програма на фестивала и всички участници.
И… очаквам и се вълнувам. ❤
Майка ми често казва – човек като си търси работа, винаги намира.
Майка е зодия козирог и затова винаги е права (поне така си мисли тя, но в случая наистина е права.)
Ето в Свищов има такива хора, които си търсят работа, за да създават празник, радост, връзки между хората, да отлепят децата от телефоните, да съберат на едно място съмишленици и с тях да празнуват лятото, творческия живот и това, че са заедно.
Още съм еуфорична и това много ми харесва.
Пътят към Свищов имаше ето такива участъци
Имаше дъжд и малко буря даже, и светкавици.
А в самия Свищов беше горещо.
А самият празник – като в приказките – три дни и три нощи. Аз участвах в третия ден. Нарисуваха ми котка върху лицето, то беше така, тематично, защото после в библиотеката нали рецитирах „Патилата на метлата“ и за пръв път пред публика – „Разбойникът плъх“ (но нямах плъх нарисуван).
А за библиотеката да ви кажа. Детският отдел е обновен със средства, събрани на миналогодишното издание на фестивала, и с доброволен труд и дарения. Има тук една снимка – дърво, на което са накацали птици. На крилата на птиците са написани имената на дарителите.
Красива работа.
Видях моята приятелка Еми и тя ми показа хубави и важни места в града, запознах се и със сладичката й племенница Ива.
Аз си щраках с фотоапарата, особено се зарадвах на ей тази снимка, като я видях вкъщи
През цялото време си мислех какво ли прави Дали сама в нашия апартамент в Стрьомстад в онзи студ, може би с 20 градуса по-малко,отколкото бяха в Свищов.
Какво правят майка и татко в Стара Загора.
Кака ми прати снимка от плажа в Халкидики, на тяхното любимо място.
Иво трябва да заминава вече, да си събира багажа и да отива да се учи, за да сполучи.
Задал се е септември.
На 27 август си отиде Валери Петров.
Онези колони пред църквата на Кольо Фичето наистина се въртят! Той е бил изключителен майстор, нали?
Вече съм си у нас и пак искам да отида НАВСЯКЪДЕ. И даже по-далече.
.
За пръв път ще отида в Свищов, и то точно за фестивала „Реката“!
Много се радвам, че получих тази покана. Аз ще разказвам на децата за зайци, плъхове и вещици в неделя, на 26. Програмата обаче е толкова интересна и разнообразна, че ще се постарая да гледам, да слушам и да посетя всички възможни занимания, изложби и концерти. Кой на мое място не би направил същото?
През този ден се случиха толкова много ярки неща в бърза последователност, че впечатленията ми се надвикват. Така че снимките може да са размазани, но са точни – имам чувство, че не съм спирала да тичам, и през цялото време падах в прегръдките на хора, с които не ми се иска да се разделям.
Премиера на фестивал, подаръци, пътна полиция, цветя от деца, от възрастни и от самата природа, разноцветни ямболски рози и рисувани стихотворения, рожден ден и три изложби за един ден
А това ненаситно сърце не спира да вика – искам още.
Задава се най-заетият 16 май в живота ми. През 1995, когато родих Иво, пак бях доста заета, но тази година май ще надмина себе си. По заетост.
В 10 сутринта ще започне участието ни във фестивала в Тополовград – ще представим комедията „Червени рози“ от Алдо Де Бенедети с театрална група „Виж“ към Съюза на слепите. Това ще бъде премиерно представление, освен това е първа пиеса, която поставям с тази трупа, и вълнението е огромно.
После, веднага след поклона, ще се стрелна към Ямбол.
В 13,30 часа ще бъда на среща с ученици от Езикова гимназия „Васил Карагьозов“,
в 16 – в Профилирана гимназия „Васил Левски“.
Тези срещи са по „Писател назаем“ и темата ми е любимата – как се обиква книга.
Аз мога да говоря по тази тема, а знам също и как се обиква Ямбол.
Вечерта от 17,30 ще представя „Как спрях да крада“ в галерия „Жорж Папазов“.
Ето, на това му казвам аз 16 май.
А рождения ден ще празнуваме, когато се прибере детето. ❤
На снимката – Бенковски.
Мили ми, и тази седмица ще бъде необикновена за мен, защото ще ми се сбъдне още една мечта: в сряда ще бъде премиерата на пиесата, която най-много си обичам.
Ще ви препредам поканата на режисьора, Станиела Хаджиева.
Честит ден на театъра! ❤
Нещо като покана 🙂
На света напоследък му липсват приказки. Не, не, не че той е станал безприказен, напротив – той си е съвсем приказнопрекрасен – с това синьо небе и хрупкава зеленина, пъстри поля и градини, чуруликащи пернати, щедро на светлина и топли прегръдки слънце, щурав вятър и всички там още природни красоти… Ама ние, човеците… Нашите лични приказки нещо ги обви гъста, на места непрогледна даже, лепкава и много студена мъгла…
Обаче, всички знаем, че мъглата се вдига и под нея се разкрива такава пъстра и искряща от радост красота… Сякаш си измил прашасалите прозорци на дома и си погледнал навън през чистото стъкло. А там се настанила една пролет с всичките й пролетни благини и глезотии, размяукали се едни котки, влюбени до ушите, разбръмчали се едни разнокалибрени живинки…
И те изпълват едни шарени думи, дето се застъпват по петите, всяка иска да излезе преди другата, и едни мисли – припрени, и едни чувства засмени… Така де. И ти олеква. Поемаш си дълбоко въздух и се надуваш като „балонче хвърковато, червено като мак“…
Та, да си дойда на темата. 😉
Ние от ТА “Мигчета“ при СУ “Христо Ботев“ и тази година сме решили да не изменим на своята мисия да разказваме приказки. Този път ще ви зарадваме с „Принцесата и граховото зърно“ от добрата вълшебница Мария Донева. Красивата история за търсенето на истинската любов е като витаминозен и много свеж коктейл от грах и смях.
Ако наминете в театър „М. Балкански“ на 29 март, сряда, от 18 часа, ще присъствате и на откриването на Шестия ученически театрален фестивал „Арлекин“, и на нашето представление.
Заповядайте!
И тази година участвахме във фестивала „Неоткрити, красиви надежди“ в Шумен.
Готвихме се с голямо вълнение.
Аз се тревожех, знаете ли – миналата година спечелихме толкова много награди, ами ако тази година нямаме такъв успех? Ако ми се разочароват артистите… дали не е по-добре да не ходим, а…
Но ние сме храбри!
И, честно казано, непобедими. Да 🙂
Върнахме се с награди, статуетки, грамоти, и Първо място!
Много съм щастлива. Благодаря ви, любими, любими колеги! ❤
Т Р А Д И Ц И О Н Н И М А Й С К И П Р А З Н И Ц И
30 Май 2014 г.
ХLІI МАЙСКИ ФЕСТИВАЛ НА ТЕРАПЕВТИЧНИТЕ ОБЩЕСТВА
ТЕАТРАЛНО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ
от 10 часа в залата за културтерапия
“Господа, другари, пичове и дами”
от Виктор Ляпин
Режисьор – Ивелин Керанов
Текст на песните – Мария Донева
Културтерапевти: Роса Динчева, Евгения Иванова
Танци – Тодор Йорданов
Изпълнители – Юрий Митевич, Атанас Витларов, Катя Колева, Мария Янчева, Михаил Виходцевски, Койчо Петров, Венета Генова, Страхил Драганов, Недка Маргаритова, Мариана Заркова, Недялка Маринова, Антон Радков, Николай Деянов
ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗЛОЖБА (11. 30 – 12. 15) – Спортна зала
Произведения на художници от ДПБ “д-р Георги Кисьов” – Раднево
Георги Димов, Кънчо Панайотов, Мариана Бориславова, Васил Николов, Денка Господинова, Юлия Христова, Недка Узунова, Теньо Тенев
Уредник: Миглена Петкова
От 1972 година до сега, без прекъсване, в Държавна психиатрична болница “Доктор Георги Кисьов” – Раднево, се провежда Майски фестивал на изкуствата. Вече 41 години в психиатрията се изнасят театрални представления, откриват се изложби с картини и произведения на приложното изкуство, сътворени от пациенти на болницата.
41 години – XLI фестивал.
Тази година фестивалът ще бъде на 31 май.
От 10 часа сутринта в Залата за културтерапия ще бъде представен спектакълът “Скакалци” от Ст.Л. Костов, режисиран от Ивелин Керанов.
Снимките са от репетиция – премиерата е в петък, вълнението е голямо 🙂