Човекът е направен от месо. Тялото е от месо, и като така, бързо се разваля.
Това, което го поддържа здраво, цяло и добре ухаещо, е животът. Душата.
Докато е одушевен, човек може да прави всичко, може да постигне всяко нещо, което си намисли.
Докато е одушевен, човек може да мисли.
Да чувства, да усеща, да мечтае. Да работи. Да събира камъни и да разхвърля камъни.

Имам нужда от онези неща, които ме въодушевяват. Които добавят душа към душата ми и живот към живота ми.
Може да са книги, хора, събития или идеи.
Може да е място, което ме изпълва с въодушевление, и винаги копнея да се върна там, за да усетя прилив на сили и щастие.
Може да е любов, която събира душата и тялото ми заедно. Сигурно точно затова децата се правят, правейки любов – с душа и тяло в единодушие.
Може да е гледка, която ме изпълва с гняв и плам и кара душата ми да стегне редиците си, да изправи знамената си и да се бие за правдата.
Имам нужда от въодушевление, да храни душата ми и да я прави повече – повече жива, повече будна, повече тук.

На никого не давам да ми убива въодушевлението. Няма да дочета нито една не-вдъхновена книга. Няма да търпя нито един началник, който ме тъпче, само защото си мисли, че може.
Искам да съм душа-човек.
Искам да живея вечно, докато съм жива.
После… Ще видим.

Кой живее в това тяло?
Кой казва на ръцете кога да удрят и кога да галят?
Кой заповядва на краката да продължат да вървят, дълго след като силите им са свършили?
Жена е.
Добре е избрала тялото. Харесва го.
Понякога го напуска.
Понякога обръща гръб, за да не гледа какво прави то.
Изоставя го болно, после се връща и го лекува, докато се изправи.
Като всички, които са близки, случва се взаимно да се засрамят.
Когато с тялото станат едно, това е любов.
Кой живее в това тяло?
Кой кого ще надживее?