Лятна книга

„Лятна книга“ от Туве Янсон, превод – Анелия Петрунова.

На 17 страница разбрах,

че ако си изиграя правилно картите,
след време аз ще съм бабата на София.

Превъзходно четиво.

Честно казано, „Пътуване с лек багаж“   ме измъчи. Не бих я пропуснала за нищо на света, аз много много много обичам писането на Туве Янсон. Първия разказ от сборника прочетох, докато пътувах в тролей, и плаках горчиво, защото е толкова красиво, и чисто, и изпълнено с копнеж, от който очите ти потъмняват и започват да блестят, толкова недостъпно е желаното, а е избрано точно заради тази отдалеченост и недостижимост, и не може да бъде назовано с думи… но след този разказ, наречен „Кореспонденция“, в следващите не усетих така силно неизразимата, почти непоносима красота.
Има го пърхащият кадифен живот от приказките на Туве Янсон, но има и много мрак, и ми беше трудно.

А в „Лятна книга“ красотата е кристална и езикът е пищен и разцъфващ в студа.

Получих подарък – още една книга за възрастни от Туве Янсон, издадена още през 1985 година, казва се „Честна измама“ и е преведена от Антоанета Праматарова – Милчева. Чака си реда за четене.

Ще видим…

В края на ноември

Няма си ми я книгата на Туве Янсон!
Стоят си на рафта една до друга девет нейни книги („Невидимото дете” ми се повтаря, но в две различни издания). А „В края на ноември“ липсва! Къде ли съм я сложила? Дали не е в другата стая, или затрупана по рафтовете, или в някоя чанта, защото толкова обичам да разнасям книги със себе си…
Спирам се и се поглеждам в лакираната вратичка на шкафа. Приличам на Старче, което не помни къде си е скрило киселите краставички.
Тази вечер гледах „В края на ноември” в Кукления театър в Стара Загора. Румен Гаванозов гостува тук и аз отидох заради него, но най-вече заради Туве Янсон.

Гледах спектакъла и, разбира се, прекрасната кукла, истинска-жива, и актьора, сам пред рехавата публика с ръмжащи телефони…
Свърши пиесата, видях, че в салона са Станислав Матев и Елица Стоянова, Еличка, хубава като меденка, с летни дрехи и с голи крака, които не се въздържах и пипнах с показалец (ужас, добивам маниери на порочно старче!) Разменихме по две думи, за куклата, и аз казах, с ей тази уста, „Много беше хубаво, макар че не видях много от Туве Янсон.”
После вървях по улицата към къщи, зелени дървета, кестени, акации, ириси, рози. Млад оплешивяващ татко се опитваше да свали от клоните на едно дърво перце за федербал. Луната беше бяла като сирене, после стана жълта като кашкавал, а аз си мислех за спектакъла още и още, и постепенно започнах да започвам да разбирам какво съм видяла и какво съм гледала.
Има още