Виж, облаците се сгъстяват
и тътенът им се усеща,
когато някой закъснява
за най-отлаганата среща.

Тревогата почти се чува.
Не може радостта да смогне.
Наблизо някой боледува,
а няма как да се помогне.

Бледнее смешното ти право
да се осланяш на надежди
и челото ти озарява
светкавица от остра нежност.

А иде нощ и иде буря.
Ти дълго чака и се моли.
Сега светът ще се разтури.
И край на зимата. И пролет.

=

Ама още ли е март?
Ама още ли е пролет?
Аз се чувствам като стар
календар със дати голи.

Постоянно предстои,
нещо има да се случва.
А от толкова бои наведнъж
ми става скучно.

Всичко бърза и тече,
смесват се едно през друго
бебе, старец и момче,
вещица, жена, съпруга.

Миналото – с две напред,
и една назад – за утре.
А се точи като мед
някоя протяжна сутрин.

И се слепят, и гъмжат,
и безпомощно се блъскат
като пътници без път
черно, матово и лъскаво.

И объркано, без цел
нещо правя, нещо чакам.
Трябва да си много смел,
да се довериш на мрака.

Светлина, увита в лист,
истината ще ти каже –
ала трябва да си чист.
Трябва да си мъртъв даже.

=

Преди десетина години осъзнах, че да скучаеш не е необходимост, а просто лош навик, и оттогава не ми е било скучно нито за минута – просто започвам да правя нещо интересно. Пробвах много неща, намерих си любими, сега времето не ми стига за тях – кога да скучая?

Напоследък с нарастваща тежест усещам как се тревожа и това ми трови дните. Поводи винаги има – мои си лични грижи, разни проблеми на близките ми… Като не съм затворен кръг, тревожа се и за бедните, богатите, болните, за познатите и непознатите, за живите и за умрелите… И за растения, животни, местности и космически тела.
Често не мога да спя добре. Най-лошо е, когато се събудя към 2 през нощта и до съмване… какво правя? Ами тревожа се. Не мога да дишам, много е гадно.
Това не е живот! И хората наоколо притеснявам.
Така че искам да спра с това. Измислила съм си разни трикове и хватки за справяне, някои съм прочела, други са ми ги казали приятели, трети съм си изобретила.

Какво правя по въпроса:

1. Алкохол. Тази врата винаги е широко отворена и през нея се минава лесно. Алкохолът променя настроението, лошото е, че понякога го променя към по-лошо. Върши работа, но не става за постоянно. Работя в психиатрия и знам какво говоря. Важи за цялата незаконна химия.

2. Работа. Безделният ум е работилница на дявола. Ако правя нещо интересно, не ми остават свободни ресурси за мислене на глупости. Само че нещото трябва да е наистина много завладяващо. И това има временен ефект – като отпусна ръце, мислите се връщат.

3. Сравнения. Помислям си колко по-зле биха могли да бъдат нещата. Давам примери и си доказвам, че всичко това, което ме мъчи, не е чак толкова лошо. Това не действа много, но понякога стига, за да си поема спокойно въздух един-два пъти.

4. Кое е най-лошото, което може да стане. Обикновено тревогата и страхът са ми едни такива общи и разсеяни. Като ги конкретизирам, виждам, че най-лошото възможно нещо изобщо не е фатално. Например ако закъснея за дадено събитие, то пак ще се състои, макар и без мен, или пък ще започне по-късно. Или ще го отменят или отложат. И?

5 и 6 малко си противоречат на пръв поглед.
5. Мисля само за конкретната следваща стъпка, която трябва да направя. Ако трябва да отида в чужд град и да свърша някаква работа, първо виждам разписанието на влаковете. Видях ли го? Да. После купувам билет. Купих ли го? Да. Ето вече два успеха за нула време, и нищо страшно не стана. Качвам се във влака и пътувам приятно, като върша нещо през цялото време – чета, плета, шия, говоря по телефона, пиша си нещо, спя, ям, пия водичка. Пристигнах ли? Да. И така цялата голяма и страшна задача се превръща в поредица от малки сладки задачки, които се увенчават с успехчета. Супер е!

6. Мисля за нещата общо и в далечина. Много е гадно да си натясно. Ако мислите ти са натясно, притиснати, потни, омачкани целите, как ще могат да се разгърнат, да поемат дъх и смело да те поведат? По-добре е да мисля едро и ведро, от високо и от далеч. Това го тренирам още.

7. Определям си специално време за тревожене. Да речем от 8 до 8,30. Сядам и започвам да се тревожа целенасочено и интензивно, наситено, с подробности и украшения. Като се натревожа хубаво на една тема, подхващам следващата. Ама бързам, защото времето ще ми свърши. Или пък се тревожа тематично, само за едно нещо. Ако ми стане скучно, не спирам! През другото време ако ми дойде тревожна мисъл, отлагам я за когато й е часът. А от интензивното мислене някой път ми хрумва какво да направя.

8. Чета интересни книги. Не висока литература и не някакви претенциозни разсъждения. От такива почти бях отказала четмото. Намирам си увлекателен роман и като съчувствам на героите или се веселя с тях, забравям, че съм се тревожила.

9. Информирам се за нещата, които ме тревожат. Ако се страхувам от реакцията или отношението на някой друг човек, просто му се обаждам и направо го питам какво смята. Тука дозата прави отровата – когато щяха да ме оперират, толкова статии от областта прочетох, че щях да умра от страх и погнуса. Чак пък в такива подробности не ми трябваше да знам. Ухххх, имаше и снимки!!!

10. Мисля си за хубави работи. Като бяхме малки, татко ни казваше преди да заспим, да си мислим за зайчета и за юрдечета. Да, вършат работа.

11. Общоукрепващи. Секс – помага за всичко. Да се яде вкусна храна и повече зеленчуци и плодове, ярки на цвят. Повече движение. Да се гледат красиви неща. Да си гушнеш детето. Да си купиш нещо не съвсем необходимо, ама пък хубаво.

12. …?