Тополовград | Мария Донева

През този ден се случиха толкова много ярки неща в бърза последователност, че впечатленията ми се надвикват. Така че снимките може да са размазани, но са точни – имам чувство, че не съм спирала да тичам, и през цялото време падах в прегръдките на хора, с които не ми се иска да се разделям.

32709170_1861263887501153_9021491870814961664_n

32367289_1957165297688275_3311414614075375616_n

32536948_1861264077501134_3561467017343008768_n

32583375_1861264247501117_4866583952258760704_n

Премиера на фестивал, подаръци, пътна полиция, цветя от деца, от възрастни и от самата природа, разноцветни ямболски рози и рисувани стихотворения, рожден ден и три изложби за един ден
А това ненаситно сърце не спира да вика – искам още.

Задава се най-заетият 16 май в живота ми. През 1995, когато родих Иво, пак бях доста заета, но тази година май ще надмина себе си. По заетост.

В 10 сутринта ще започне участието ни във фестивала в Тополовград – ще представим комедията „Червени рози“ от Алдо Де Бенедети с театрална група „Виж“ към Съюза на слепите. Това ще бъде премиерно представление, освен това е първа пиеса, която поставям с тази трупа, и вълнението е огромно.

После, веднага след поклона, ще се стрелна към Ямбол.
В 13,30 часа ще бъда на среща с ученици от Езикова гимназия „Васил Карагьозов“,
в 16 – в Профилирана гимназия „Васил Левски“.
Тези срещи са по „Писател назаем“ и темата ми е любимата – как се обиква книга.
Аз мога да говоря по тази тема, а знам също и как се обиква Ямбол.

Вечерта от 17,30 ще представя „Как спрях да крада“ в галерия „Жорж Папазов“.

Ето, на това му казвам аз 16 май.
А рождения ден ще празнуваме, когато се прибере детето. ❤