Днес е специален, специален ден!
Наспах се хубаво до късно. Станах, пих горещо мляко с нес-кафе и после направих мусака и кекс с ябълки. После с чаша чай с канела се настаних пред компютъра.

Първо видях стиховете на Ваня Хинкова в Открита литература.

После видях, че имам съобщение от Шошо!
Шошо, когото не познавам! Шошо, който е написал „Лора от сутрин до вечер”! Шошо, който е превел „Бърни Кълвача” и „Натюрморт с кълвач”!

Чела съм разни мнения за това, дали блоговете са социално значими, дали са медия изобщо, и дали когато в някой блог се пише за книги, това е критика, реклама, споделяне или каквото там смятат, че е, разни хора.
За мен писането в този блог е неоценима, несравнима с нищо друго възможност да срещам хора, без да ги срещам, и да общувам с тях и те с мен. Когато казвам нещо за дадена книга, това е от вълнение и радост, и, добре или зле написано, е безкористно и горещо пристрастно.
Аз пиша тук и осъзнавам, че някъде, някъде

някой ще прочете мислите ми (Докторе, имам чувство, че четат мислите ми!)
Важно ми е и това, че написаното остава тук и срещите с другия човек могат да се случат през времето, правят го преодолимо и проходимо.

За „Натюрморт с кълвач” съм писала преди година и половина, а днес Шошо ми е написал отговор.
Благодаря от сърце!
Кога и къде иначе щях да имам възможност да разменя мнения и емоции с творец, когото няма как да познавам лично?
Получих отговор на разни чудения, които вероятно съм изразила прекалено рязко, даже май невъзпитано, и видях защо не съм била права (и къде все пак съм!)
Но най-вече се чувствам признателна за доброто отношение, уважението и вниманието.
Усещането е страхотно.
Благодаря!
Текстът е тук: „Как да задържим любовта”
И отговорът на преводача (цитирам го целия, защото е интересен и вълнуващ и защото жестът е красив.)

Шошо казва:
20/10/2013 в 12:02 pm | Отговор   

Здравей, Мария! Щастлив съм, че тази книга ти е поне толкова любима колкото и на мен. Няма да навлизам в подробни възхити по текста, защото от позицията ми на преводач може да се долови намек за самохвалство. Направо към оплакванията
Заглавието на първото издание на книгата от 1993-та беше измислено и наложено от тогавашния издател – чудесен поет и чаровен измамник Панос Статоянис. Той освен че не ми плати, разбира се не беше платил и лиценз за издаването на книгата. И така когато Алтера решиха да я преиздават писаха на агента на Том Робинз (както държа да се изписва името му на български, защото е фонетично и всякак по-правилно, но издателите не се съгласиха, даже не си спомням да са ме питали като са го променили). Запитването за новото издание стигна до самия автор, което за мен беше като да си контактувам с Господ. Отговорът дойде от един доста гневен Бог, който каза, че “Бърни Кълвача” било заглавие на детска книжка или анимационен филм, но не и на неговата книга и дори предложи 10 варианта за заглавие в случай че “Натюрморт с кълвач” не ни харесва. Доста се засрамих, че сме ползвали това заглавие, дори да нямах никаква вина за това.
Относно промените в името на принцесата и други. При превода на книгата бях на 20 годишна възраст, едва втори курс английска филология и на места в превода това си личеше. Когато ми предложиха преиздаване държах да направя редакция. Напълно съм уверен, че второто издание има един доста по-добър и верен превод. А след гневното писмо на Том Робинз бях решен да направя така че това издание да е по-вярно на него, а не на нашите спомени и грешки отпреди 20 години. Ето как се промени името не само на принцесата, но и на други герои, както и някои изрази, просто защото не бяха верни. И както те дразни изписването Робинс, така мен ме издразни да открия, че съм сбъркал фонетично как звучи името на главната героиня! Срам!
Може би всичко това, което ти пиша щеше да е уместно да се появи като бележка към второто издание, но не съм издател и дори не ми е хрумнало да го предложа на Алтера.
Благодаря ти и за коментарите относно “Лора от сутрин до вечер” – книгата и филма. И двете са мои деца – едното е умно и грозновато, другото е красиво и глуповато (оставам на теб да решиш кое кое е , но и двете ги обичам еднакво така че няма как да коментирам каквито и да било сравнения между тях.
За такива случай вадя един от любимите ми вицове:
Две кози бродят из града, умрели от глад. Жега, август, градът е опустял, тревата е изгоряла и никъде не се съзират остатъци от храна. Козите се скриват на сянка зад едно кино и какво да видят – изхвърлени четири кутии с прожекционната лента на стар филм. Спогледали се и бавно започнали да ядат лентата. Когато привършили и едвам преглътнали последните парченца, едната коза казала:
– Е, как ти се стори лентата?
– Книгата беше по-хубава – отвърнала другата.