Мили ми, и тази седмица ще бъде необикновена за мен, защото ще ми се сбъдне още една мечта: в сряда ще бъде премиерата на пиесата, която най-много си обичам.
Ще ви препредам поканата на режисьора, Станиела Хаджиева.
Честит ден на театъра!  ❤

Нещо като покана 🙂

На света напоследък му липсват приказки. Не, не, не че той е станал безприказен, напротив – той си е съвсем приказнопрекрасен – с това синьо небе и хрупкава зеленина, пъстри поля и градини, чуруликащи пернати, щедро на светлина и топли прегръдки слънце, щурав вятър и всички там още природни красоти… Ама ние, човеците… Нашите лични приказки нещо ги обви гъста, на места непрогледна даже, лепкава и много студена мъгла…
Обаче, всички знаем, че мъглата се вдига и под нея се разкрива такава пъстра и искряща от радост красота… Сякаш си измил прашасалите прозорци на дома и си погледнал навън през чистото стъкло. А там се настанила една пролет с всичките й пролетни благини и глезотии, размяукали се едни котки, влюбени до ушите, разбръмчали се едни разнокалибрени живинки…
И те изпълват едни шарени думи, дето се застъпват по петите, всяка иска да излезе преди другата, и едни мисли – припрени, и едни чувства засмени… Така де. И ти олеква. Поемаш си дълбоко въздух и се надуваш като „балонче хвърковато, червено като мак“…

Та, да си дойда на темата. 😉
Ние от ТА “Мигчета“ при СУ “Христо Ботев“ и тази година сме решили да не изменим на своята мисия да разказваме приказки. Този път ще ви зарадваме с „Принцесата и граховото зърно“ от добрата вълшебница Мария Донева. Красивата история за търсенето на истинската любов е като витаминозен и много свеж коктейл от грах и смях.
Ако наминете в театър „М. Балкански“ на 29 март,  сряда, от 18 часа, ще присъствате и на откриването на Шестия ученически театрален фестивал „Арлекин“, и на нашето представление.
Заповядайте! 

От началото на юли работя в Дневен център за възрастни с ментални увреждания и хронични психични проблеми „Св.св. Козма и Дамян“ в Стара Загора.

Поставям пиеса. Направих драматизация на любимата ми книга „Бабата-бандит“ и след неуморни всекидневни репетиции скоро предстои да ви поканя на премиера. Тя ще бъде на 11 октомври от 6 вечерта в залата на нашите любими приятели от РБ „Захарий Княжески“. Като наближи, ще напомня.

Но днес! Днес, на празника, денят ми изведнъж стана прекрасен, защото Нейко Генчев ни направи плакат!

Не мога да се нарадвам, затова ви го показвам, да си  разпределим радостта, че е огромна и ще ми се пръсне сърцето!

Какво така те огорчи?
Не светят твоите очи.
Поеми спря да рецитираш.
Утеха в книгите намираш.
Историята те вълнува.
Дали доброто съществува?

Два часа всекидневно – вяра.

Да бъдеш в ролята на звяра,
на агне, ангел, демон лек,
добър човек и лош човек,
различна личност с всяка дреха,
да даваш смисъл и утеха…

Червена кадифена зала
в прегръдката си е побрала
човеци. Непознати. Близки.
Те всички да те видят искат,
да им говориш, да научат
какво накрая ще се случи
с Тартюф, със Куцар, със кръчмаря…
Прожекторите път отварят.
Завеса тежки клепки вдига.
Миг мрак… На сцената пристигат
герои. Страдат и говорят,
и със съдбата си се борят,
в минути пламенни и къси
душат и мачкат съвестта си,
товари мъкнат, участ тежка,
скръбта и радостта човешка…

Два часа всекидневно – чудо.
Има още →

Терапевтичен театър

към Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“ – град Раднево

представя 

ДВАМА НА ДИВАНА

комедия от Марк Камолети

в ролите:
Михаил Виходцевски, Мария Янчева, Страхил Драганов, Живка Иванова, Атанас Витларов,
Антон Радков и Недка Маргаритова

култур-терапевти: Роса Динчева и Димитрина Мирчева

режисьор: Мария Донева

Ние репетирахме през цялото лято и ето, вече сме готови да представим пред публика поредната комедия. Този път авторът е французин, а действието се развива в Париж, градът на любовта, където всичко е възможно.
Жаклин и Бернар са на кръстопът. Те изпитват страстна любов един към друг, но инатът, заяждането на дребно, ревността и борбата за надмощие застрашават брака им. Когато в апартамента им се нанасят и Доли – блондинка с лековат нрав, и Робер – актьор със слаба памет и още по-слаб ангел – дори икономът Виктор се затруднява в търсенето на изход от заплетената ситуация.
На края…
Какъв край? Любовта никога не свършва!
За да се убедите, заповядайте на нашите представления в Залата за културтерапия в психиатрията в Раднево от 10 часа на 18 и 25 септември, 
както и на 16 октомври от 18 часа в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора.

Това е плакатът за нашия спектакъл в Раднево. Ние се готвим за премиерата, която ще бъде в четвъртък, на 18 октомври. Довършваме последни детайли – прически, обици, танцови стъпки, поклон. Вълнуваме се и се радваме – репетираме тази пиеса повече от три месеца, време ни е да берем плодове.
Една голяма радост за трупата е този плакат. За пръв път имаме толкова артистично и красиво решение. Не можем да му се нагледаме!
Автори на плаката са Кристина Гьокова и Карина Костадинова.
Благодарим ви, мили, чудесни момичета!

Тази вечер и утре от 21:00 можете да гледате  „Антигона“  на открито, в Регионалния исторически музей в Стара Загора.
Красив спектакъл. С него закриваме сезона и ще се видим отново чак през септември.

Съдбата си играе с градовете.
С едната си ръка ги надарява,
а с другата наказва. Изтерзани
от смърт и от предателства, от битки
и от греховни кървави победи,
тиванците строят наново Тива.
Едип града издигна и съсипа,
а после сам очите си избоде,
и сам, със дъщеря си Антигона,
сломен, от всички други изоставен,
прогонен, страшен, до смъртта си скита.
Остави във наследство власт и срам,
и двама сина – да делят престола.
След него Полиник и Етеокъл
въвлякоха града в борба за трона.
Към родното си място, озверен,
забравил уважение и вярност,
поведе Полиник могъщи войни,
за да убие и измести брат си.
Понеже грозно двамата загинаха
в един ден от взаимните си удари,
опозорени от братоубийството,
Креон остана да владее царството
поради кръвното си родство с мъртвите.
И днес градът се люшка като кораб,
захвърлен без посока във морето.
Креон е сам, наследството му – тежко:
обезкървена от войни държава,
и хора без морал, но със надежди.
Едничката му сила е законът
във битка за града – срещу Съдбата.

*Трябваше ни един въвеждащ монолог за „Антигона“, и аз спретнах този. 
Довечера и утре вечер, на 21 и 22 юни, от 21 часа в Регионален исторически музей – Стара Загора, може да се гледа този спектакъл – под звездите и между тях.
На снимката – Станислав Станев и Ивелина Колева като Креон и Антигона. 

Древна, зловеща и красива приказка
за справедливостта и любовта.
Съдбата на две принцеси – едната се бори, другата се подчинява,
но и двете няма да избегнат проклятието, тегнещо върху рода им.
Един почтен и справедлив владетел,
който вярва, че ще изведе града си от хаоса и бедността със силата на правото – тъй както той го разбира.
Защо се случва така, че всички те искат най-доброто за близките си и за държавата,
а предизвикват само нещастия и катастрофи?
Легенда за страст и почтеност, останали живи през хилядолетията,
и за моралните дилеми на властта и честта.
Съдбата на Тива и на Едиповия род
ще се реши в един-едничък ден.

„Двете стрели” от Александър Володин

Младежка театрална студия Сцена 99
Постановка и режисура: Христофор Недков
Музикална среда и пластика: Валерий Кондратцев
Сценография и костюми: Недялко Йорданов, Звездина Иванова, Христофор Недков 

1.
Много ли е важно, че в някаква Стара Загора някакви ученици правят театър?
Ще разширя въпроса в две посоки:
Много ли е важно, че в детските градини децата учат песнички;
и много ли е важно, че в градовете из България се играят театрални пиеси?

2.
Преди дни беше премиерата на пиесата „Двете стрели”от Александър Володин на Младежка театрална студия Сцена 99.
В пиесата се разказва за хората от едно племе, които се бият със съседните племена и се прехранват, като ловуват диви животни; имат старейшина и разрешават проблемите си на племенен съвет.
Без текстът да е видимо променен, Христофор Недков е преметнал събитията през времето и по украшенията, фона и предметите по сцената се разбира, че действието се развива след Новата ера. От западната цивилизация са останали платки от потрошени компютри, мазни черни реки и тотемите се зверят с лъскави очи от CD-та.
Всичко друго е същото (като преди и като сега) – хора, някои по-глупави, други по-коварни. Битки за влияние и чест. Любов и нелюбов.

Има още →

„Наситено червено…”  – трагикомичен фарс от Луиджи Лунари.

спектакъл на Ивалин Димитров

и Кремена Костова – балет
Драматичен театър „Гео Милев”

Човекът, който излиза на сцената, е подсъдим. Обвинението – самоубийство.
Не „опит за…”, а „самоубийство”.
Той е мъртъв.
Изправя се пред съда. Кой го съди? Историята? Близките му? Съвестта му? Публиката?
Или е дошъл Страшният съд?
За обвиняемия светът, все едно, е свършил.
Той няма нищо за губене.
Времето на неговия живот, на неговите борби и възторзи, вече изглежда далечно, инфантилно, като прекъсната детска игра с глупави, нетрайни цели, без последствия и смисъл. „ …този наш живот на дребни мухи, който се простира между един изгрев и един залез…”

Ивалин Димитров представя трагедията на своя герой овладяно и ярко, през усмивка, през сълза. Минава от образ в образ, влиза в остри, контрастни състояния. Бунтовете на младостта, жилавите надежди на стареца. Жаждата за живот, жаждата за смърт, жаждата за истина.

Има още →

Нощ. Прожекторът изгрява.
Публиката дъх стаява
и на сцената излиза
с ризница, с корона, с риза,
старец, юноша и мъж,
слаб, всесилен, всемогъщ –
той. Артистът. В частност – Фори.
Щом започне да говори,
щом дори помръдне с вежда –
миг… и друг светът изглежда.
Щом примигне – пада здрач.
С остър ум като бръснач.
Чист и хладен като нож.
Нежен. Ако трябва – лош.
Вчера грозен, днес – красив.
Пламенен, а търпелив.
По-блестящ със всяка роля.
Демоничен. С твърда воля.
Точен и грижлив към словото.
Жив класик с очи за новото.
Сред тълпи от почитателки
музите са му приятелки.
Фаворит на Мелпомена.
Верен само на Елена.
Върши своята си работа –
да даде кураж на слабите,
да налее ум на властните,
да разсмее и нещастните
и света да забавлява.
Сцената се разширява,
в пушеците и мъглата,
под следача на луната
тук, за два вълшебни часа,
с поглед, дума, жест, гримаса
зрителите той повежда.
Смях, сълзи, любов, надежда,
във стомаха – пеперуди,
и тъга, и радост буди.
Със сърцата ни говори
той. Артистът.
В частност – Фори.

Честит рожден ден на чудесния актьор Христофор Недков!

🙂