Талисман

Картинка

Когато си мъничък и те пратят в първата групичка в детската градинка, наистина е важно да си имаш талисман. Той ще те пази и ще те окуражава и ще те разсмива и ще ти носи късмет, повече мляко с ориз и по-малко пълнени чушки, и каквото още там ти трябва, знам ли, не помня вече.
Аз мисля, че дечицата от „Фют“ със сигурност си имат късмет, щом тяхната учителка мисли дори и за това, и им поръча най-специален талисман, само за тях.
Опитах се да им ушия Фют, както те си го представят и както аз си го представям, нещо по средата. Погледнах как е точно в „Ян Бибиян“… и после си го направих, както ръцете ми го направиха.

И да ви кажа, съвсем истински е!
Докато го гушках, за да го облека и разхубавя, съм срязала и хубава голяма дупка на най-удобните шалвари, които са обувани някога на дамски… организъм. Даже не се ядосах, зарадвах се – Фют си е Фют!

Цветомир

Картинка

Да ти кажа честно – пазя се да не започна пак да шия, и да спра да чета.
Първо ми беше трудно да се настроя за четене. Вниманието ми съвсем се е развалило заради Фейсбук. Като започнах да чета книга, първите един-два часа се разсейвах през две минути. Налагаше се да се пазаря със себе си – две страници и тогава ще  си погледна телефона. Или пък – ако чета 15 минути без прекъсване, ще отида да си взема от гръцката халва.
Чак на третия ден упорито четене усетих онова удоволствие – все едно се отпускам назад в дълбок и много удобен фотьойл и потъвам безтегловно в книгата.
Забелязах също и че когато чета продължително време книга, после мога да вървя по улиците и да гледам дърветата, небето, хората, идващите коли! – без да влизам в нета и да скролвам.
Фейсбук е като алкохола и като компютърните игри, откачиш ли се за няколко дни, после можеш и без тях.
Да бе.
Снощи уших Цветомир.

Коледничета

Картинка

Нашето коледниче в саксията изобщо не е и чуло, че декември започна. Сигурно е решило да се изяви за Великден.
Уших обаче две същественца, целите усмивка, каре и празник.
Този плат е чуден, хем е много мек, хем се шие трудно – с много остра игла. Имам поне за още три такива.

Пренаселване

Картинка

 

Неусетно, вижте какво стана у дома.
Мишлетата са от лятото, а другите мушмороци са шити през този ноември. И други имаше, но те не се застояват. Тези са налични засега.
Предколедна обща снимка:

Едно такова

Картинка

„Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра,
тук дойдох запленен и от сивия ден,
и от цветната майска зора.“

Снощи за пръв път сънувах, че летя. Беше много хубаво…

 

Нещо несъразмерно вътре в мен

Картинка

 

Нещо несъразмерно вътре в мен, нещо нежно, нещо объркано, но обърнато с лице към светлината.
Търси си път, не знае къде трябва да застане. Бута чашите, улавя ги в последния момент точно над пода и от радост ги трясва в масата и стават на сол.
Вдига се на пръсти, привежда се, за да види по-добре, взира се в тъмното и се смее.
Нещо топло, заплетено накриво, вълнено, а не боцка, със странна форма, успокояващо, дошло да запълни онази невидима празнота.
Какво хубаво грозно лице имаш ти.
Липсваше ми.