Крилато и сърцато същество

Картинка

 

Чувството е, все едно несъзнателно си рисувам нещо, ей така, унесено, мечтателно и безгрижно.
После всеки път когато погледна нещото, си спомням чувството. Влизам в чувството като в стая. Ако мога да го пренасям и да го дам на друг човек…
Ей, това ми прилича на много хубава свръхсила!

Правя си компания

Картинка

 

Стихотворенията са самата свобода! Нищо не ти е нужно, само думите, които носиш със себе си. Понякога дори и те не са нужни. Може и без компютър, и без  химикалка, и без лист. Може и без памет, ако ги забравиш – какво толкова?

И ето ме – без игли и конци, без моливчета и пастелчета. Пък ми се правят неща!
Днес ще си намеря книжарница и според това, какви материали си избера, ще си имам занимание. Май рисуването е най-лесното нещо, след стихотворенията. Може да се прави на плаж, в гора, на скалите, на пейка, на маса, в леглото.
Да.

Нещо

 

Определено това е най-приятното за прегръщане нещо, което съм шила до сега. Може би защото в края на лапичките му вътре има от тези звънтящи сърчица, или пък заради пухкавата опашка, или защото цялото е такова гладичко, или пък заради големината му. Сигурно заради всичко, което е.

Радушни същества

Това е резултатът от почивните дни и от едно вдъхновяващо раирано парченце плат, което си намерих – две неописуеми същества. Вътре в тях има по една звездичка, която издава приятни тракащи звуци. Сърцата им са празнични!