Да ти кажа честно – пазя се да не започна пак да шия, и да спра да чета.
Първо ми беше трудно да се настроя за четене. Вниманието ми съвсем се е развалило заради Фейсбук. Като започнах да чета книга, първите един-два часа се разсейвах през две минути. Налагаше се да се пазаря със себе си – две страници и тогава ще  си погледна телефона. Или пък – ако чета 15 минути без прекъсване, ще отида да си взема от гръцката халва.
Чак на третия ден упорито четене усетих онова удоволствие – все едно се отпускам назад в дълбок и много удобен фотьойл и потъвам безтегловно в книгата.
Забелязах също и че когато чета продължително време книга, после мога да вървя по улиците и да гледам дърветата, небето, хората, идващите коли! – без да влизам в нета и да скролвам.
Фейсбук е като алкохола и като компютърните игри, откачиш ли се за няколко дни, после можеш и без тях.
Да бе.
Снощи уших Цветомир.

Нашето коледниче в саксията изобщо не е и чуло, че декември започна. Сигурно е решило да се изяви за Великден.
Уших обаче две същественца, целите усмивка, каре и празник.
Този плат е чуден, хем е много мек, хем се шие трудно – с много остра игла. Имам поне за още три такива.

Неусетно, вижте какво стана у дома.
Мишлетата са от лятото, а другите мушмороци са шити през този ноември. И други имаше, но те не се застояват. Тези са налични засега.
Предколедна обща снимка:

„Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра,
тук дойдох запленен и от сивия ден,
и от цветната майска зора.“

Снощи за пръв път сънувах, че летя. Беше много хубаво…

Имам още няколко квадратни метра от този плат, ще шия още.

Имам плат за още едно, да си има братче.