Сънят цветята

Сънят цветята изпотъпка,
на ореха се покатери.
По покрива остави стъпки.
Пролука някаква намери,
последва мравешка пътека,
тих паяк стълбичка му спусна.
В леглото мушна се полека.
Една целувка (много вкусна)
ми носеше, и ми я даде.
И във косата ми подиша.
И няколко милувки гладни…
но няма тук за тях да пиша.

:)

Кой сам човек си готви?

Кой сам човек си готви?
Оставам по пижама.
Кафе като от локва,
а мляко, гледам, няма.

Не смятам да излизам.
И в къщи е студено.
И мислите ми водят
от мене – пак към мене.

Днес само ще се кротна
със музика и книга.
Така не съм самотна.
И всичко ми достига.

Късна сутрин

Късна сутрин. От леглото
слушам как вали дъжда
и усмихвам се, защото
над града тече вода,

а пък аз – под одеалото,
в настроение прекрасно.
И ми е добре на цялото,
и на всичките ми части.

Мисълта, че…

Мека като котка на дивана,
тиха като паяк на тавана,
сгъната на четири, сгъстена,
в шепата ми топло разтопена,

тайна и откъсната от всичко,
скрита, и самотна, и самичка,
семка от къпина, от черница,
нота, чер пипер, сачма, зеница,

и опитомена, и домашна,
но в безсънните ми нощи страшна,
проста мисъл, дразнеща, такава –
мисълта, че времето минава.

Може аз да съм будна

Може аз да съм будна,
но сърцето ми спи,
и дори ми е чудно
как тупти и тупти,

тихо и уморено,
тайно във тъмнината,
и едва защитено
в клетката на ребрата,

като пиле сънливо
то трепти и кротува,
то заспива, заспива,
то сънува, сънува,

то забавя, забавя,
то притихва, притихва,
и забравя, забравя,
и насън се усмихва.

Приспивна песничка (When I fall in love)

Цяла зима писах български думички за велики джаз-стандарти, и през пролетта имаше концерт, на който Марина Господинова изпя девет от тях.
Имаше и други, които още не съм чувала, освен когато си ги тананикам сама. Дали някога ще имат и друг живот?
Това е една приказно хубава песен, която в моя ум се превърна в приспивна песничка на български. Моля, опитай и ще видиш колко е хубаво човек да си я пее заедно с Чет Бейкъррррр!

Време е за сън. Свела е луната
миглите си и мълчи.
Под прозореца полека
шумолят и се галят листа,
и небето свети меко,
и звездите сънливо блестят.
Време е да спим. Диша тишината
и усмихва се насън.
Тук ела, да те усетя, твоя нежен познат аромат.
Хайде, всички вече спят.

Каква съм станала нервозна!

Каква съм станала нервозна!
През стаи три – в четвърта чак
стои часовникът, а нощем
ту чувам тик, ту чувам так
като изписано със думи,
с червено на оранжев фон,
И вместо сън – добър и румен,
вибрирам като телефон,
тревожа се, не ми е кротко,
сънят – далечен и мъглив,
не спя, дори да пия водка,
и не часовникът е крив.

🙂

 

Любимата ми тема

Вали подробно, методично,
на дълги успоредни прави.
Отказвам днес да се обличам.
Днес от леглото си не ставам.

Това е главната квартира
на сутрешните ми победи.
Приятна мисъл си намирам,
отвсякъде да я огледам.

Мечтая ли или сънувам –
и има ли това значение.
Завивам се и съществувам
в сънливо, топло настроение.

Аз съм един ленив човек,
загърбил своите задачи.
Светът изчаква, тих и мек,
да вдигнат клепките ми здрача.

Отложеният хладен ден,
когато е готов – да почне.
Какво очаквате от мен?
На мене всичко ми е точно!