Маме? Знаеш ли какво?

Изображение

 

Докато бързах за първата среща днес, Иво ми звънна:
– Какво правиш, мой?
– Отивам да пия кафенце и после може да отида на кино. Ти?
– Отивам да обядвам и после пак на работа.
– Маме? Знаеш ли какво? Днес ти си възрастният, а аз съм дете, и то във ваканция!
– Еми кой както си го нареди, мой. Браво на тебе.

 

Имах премиера в моя град

Изображение

 

Това ми беше най-веселата и обичлива премиера.
На приятелско място в „Приятели“, с вниманието и грижата на „Родина“. (Тия кавички са просто за украса. Няма кавички.)
Любимият ми хор Библиофония ме срази с песен на уста, след която всички присъстващи завинаги станаха библиофонофили като мен.
Краси Лекова прочете думи за книгата, истинско любовно писмо.
Ани направи снимки, и защото тя е толкова усмихната, на нейните снимки всички са хубави.
Показвам:

Благодаря!

„Как спрях да крада“ – първа спирка: Стара Загора

 

Предстоят хубави неща. Ето да вземем сряда, 29 ноември.
Сутринта ще отида в Димитровград за един урок в ПМГ „Иван Вазов“ по Писател назаем.
А вечерта от 18 часа в книжарница „Приятели“ в Стара Загора ще бъде премиерата на новата книга.
Ех, че хубав ден!
Ще се радвам да се видим, моля, заповядайте!

 

Eски джамия

 

В една и съща стаичка отсядали
тракийски богове, Аллах и Господ.
Тогава те били все още млади,
все бързали – разминали се просто.

Легенди и войни така се раждат –
приличали си като родни братя.
И правели мастилото от сажди –
отпадъчен продукт от светлината.

И някой на стената се подписал,
а друг резбовал слънце на тавана –
със неуверената тайна мисъл,
че пак ще дойдат тук и ще останат.