Есенен литературен салон на 2 октомври

Това е първото ми събитие реално на живо за 2020 година, обаче пък какво събитие!
По идея и покана на господин Крум Георгиев тази есен имам честта да участвам в Есенния литературен салон на НЧ „Николай Лилиев – 2005“, и то с най-любимите ми съвременни поетеси. От лъвица нагоре, по азбучен ред: Елка Стоянова, Иванка Могилска, Ина Иванова и Камелия Кондова.
Ако времето позволява, ще бъдем на открито в Лапидариума на РИМ, ако вали – вътре в музея, на Античната улица.
От 18 часа на 2 октомври.
Чу-до!

Светлина в тунела

Толкова ми беше мъчно, че тази година може да не видя рапицата…
Но аз живея в Стара Загора!
С правите улици, с далечния хоризонт.
От горе, от „Жельо Диманов“ (не й знам новото име) видях чак извън града рапицата как свети ❤

Най-хубавото: Джаз Форум Стара Загора

Картинка

Вчера на маса с приятели стана дума за това, кое е било най-хубавото за всеки от нас през годината.
Аз го разбрах така: не какво съм правила аз, а какво съм получила, какво съм изживяла пълноценно и щастливо.
Никакво колебание нямам. Най-хубавото време в Стара Загора в последните години е когато имаме джаз фестивал.
Правят го на открито и входът е свободен.
Запазеното му място е на античната улица между операта и театъра.
Това е времето, когато няма разлика между идеалния образ на града вътре в мен и реалния град, който ме заобикаля.
В началото на юни липите цъфтят, дъждът става за къпане, нощем се включват светулките (и комарите!). По улиците вървят звезди на джаза, дошли отдалеч, за да свирят за нас. Вървят и моите хора, хората като мен. Аз не ги познавам по име, само по лице, защото ние до оня ден сме гледали европейско кино на „Златната липа“, а сега сме дошли да слушаме музика. Нашата музика, направена за нас. Виждаме как тя се излива от инструментите, откъсва се от устните на певците. Кара децата да тичат, чак докато заспят под звездите, в количките или в прегръдките на бащите си. Кара циганското разноцветно осветление на разкопките да ни осветява, все едно сме герои от романтичен филм. Кара ни да се държим за ръце. Кара ни да се напием с романтика и красота и изобщо да не изтрезняваме от тях чак до следващия юни.
Красивият живот е празник, който споделяме.
Ето няколко снимки, които взех от страницата на фестивала във фейсбук.
Благодаря за музиката.

 

За снощи и за празника

Картинка

 

Благодаря за снощи. Слагам първите снимки, които получих от Мима Бакоева, Златина Чертоянова и Мария Минева.

В РБ „Захарий Княжески“ винаги се чувствам спокойна, защото съм сред приятели и ако объркам нещо, те ще ми помогнат, а и няма да ме съдят строго. И въпреки това малко се тревожех вчера, ще има ли хора, как ще бъде.
Имаше много, много хора. Момиченца и възрастни дами, господа, дечица.
Мислех, че от Зелени Балкани ще дойде една совичка – а тя дойде, придружена от мишелова Мишо и керкенеза Владко, заедно с доброволките, които ги представиха.
Получих зашеметяващи цветя (Слава! Слава!), картини, книги, хубави животни. Много се смяхме, доброволци играха импровизирана пиеса, казах поемата за мравката, и понеже ми се видя, че публиката има останали още сили, завърших с разказ.
Не можете да си представите колко съм ви признателна.
Усещах птиците зад гърба си и погледите на хората пред мен.
Събуждам се тази сутрин, гледам – на снимките не съм дебела! Празник, празник, празник.

„Животните“ в Стара Загора

 

Мили приятели, познати и непознати,

Каня ви на премиерата на книгата „Животните“
в Стара Загора
в Регионална библиотека „Захарий Княжески“
на 9 октомври от 18,30 часа.

Ще бъдем във фоайето на библиотеката, там, където през пролетта беше читателското ни гнездо на Европейската нощ на литературата. Беше хубава вечер тогава и се надявам пак да стане така весело и интересно. Този път няма да бъда с крила,

Но крила ще има!
Защото с присъствието си ще ни почетат нашите приятели от спасителен център „Зелени Балкани“ (Христина!) и с тях ще бъде една от спасените птици – да облагороди нашата компания.
Тази книга е за животни, за птици и за хора с чисти сърца.

Моля, заповядайте ❤

 

Пиленца в библиотека „Захарий Княжески“

Картинка

 

Когато най-добрият млад библиотекар те погледне със сините си очи и ти каже – искаш ли да водиш две занимания с деца през юни, да правите… нещо?
Ти какво друго можеш да кажеш, освен:
– Разбира се, Дима!
И ето, на 18 и на 25 юни преди обед ще правим пиленца от вълна.
Пингвини, а също може и разни шарени.
Със записване е, защото нали за всеки трябва да има материали. Не съм питала, може и да са заети вече местата, групите ще са по десет деца.
По този повод извадих такъмите, да си припомня как се правеха тези неща. И ето.

Има много хубава програма за летните месеци, за читателите на РБ „Захарий Кнажески“.

Едно интервю снощи

Видео

 

Доста е смущаващо, и вълнуващо. И като награда без повод. Похвала. И да се запознаеш с човек, който се държи така мило, че не можеш да не го харесаш. Може да станем приятелки наистина! Цялото преживяване – срещата, интервюто, докато чаках да го излъчат, и после ехото му – неочаквано силно и топло – всичко това е едно такова… детска радост.
Една малка част от мене вика – голяма работа, все едно телевизор не си виждала; обаче останалите части й отговарят – ма ти луда ли си?! Да, голяма работа е някой да ти даде минути, през които да говориш за нещата, които са важни за теб.
Аз предупредих, че от политика не разбирам; това понякога дори е плюс…
Катя Тодорова и нейните колеги от предаването Панорама ми подариха един чудесен ден, когато дойдоха в Стара Загора за интервюто; с днешния дните станаха два, защото си писах и се чух с приятели, които не бяха се обаждали скоро.
Благодаря ❤

Ето го, да стои за архив в блогчето: Мария от рода на хвърчащите хора

И какво заглавие, а?