Есенен литературен салон на 2 октомври

Това е първото ми събитие реално на живо за 2020 година, обаче пък какво събитие!
По идея и покана на господин Крум Георгиев тази есен имам честта да участвам в Есенния литературен салон на НЧ „Николай Лилиев – 2005“, и то с най-любимите ми съвременни поетеси. От лъвица нагоре, по азбучен ред: Елка Стоянова, Иванка Могилска, Ина Иванова и Камелия Кондова.
Ако времето позволява, ще бъдем на открито в Лапидариума на РИМ, ако вали – вътре в музея, на Античната улица.
От 18 часа на 2 октомври.
Чу-до!

Две интервюта

 

Слагам ги тук, за да ми бъдат под ръка; също и защото ми доставиха удоволствие и от сърце се постарах да отговоря открито.
А Татяна Чохаджиева ми направи и красиви снимки, плюс интервюто.
Ето тук в muza-bg.com:

Винаги във форма за среща с Музата

А второто е в Литературни разговори с Антония Апостолова, в нейната нова рубрика „Корона от книги“

Чувствам като в неталантливо преразказан роман на Тери Пратчет

Благодаря!

Я да сложа и снимка, да се знай.

През 2019

Картинка

През януари стоях вкъщи и ших играчки.

През февруари беше премиерата на „Въздушната принцеса” в театър „Възраждане”. На 15.02 имахме любовен джаз в Чайната. Стоях вкъщи и ших играчки.

През март театрално ателие „Мигчета” на Станиела Хаджиева в  Нова Загора игра моята драматизация на „Бабата бандит” на Дейвид Уолямс. „Джазът пее на български“ стана на 9 години. И сто играчки. И поемата „Мишките отиват на опера” е от март.

През април блогът също стана на 9 години. Излезе книжката за „Съчко” на Джулия Доналдсън. Мина премиерата на „Банда Бацили”, в Държавен куклен театър – Стара Загора, една пиеса, която измислихме заедно с Янчо Иванов. Бях в Казанлък по покана на библиотеката на читалище „Искра”. Катя Тодорова дойде със своите колеги чак в Стара Загора, за да си говорим и да направят това интервю за „Панорама”. Важно беше, защото по този повод ми се обадиха хора, които не бях чувала отдавна. Гостувах в Самоков и това беше като красив сън, една от най-вълшебните срещи, които съм преживявала.

През май Иво стана на 24. На 26 май направихме концерт в „Книгата”. Събрахме и издадохме новата книга на Младежкия литературен клуб „Без заглавие” – със заглавие „Въображаема книга”. Играчки… то е ясно.

През юни пък първо отидох във Варна на фестивала „Варна Лит”, там се запознах с Нарине Абгарян, и когато си тръгвах, се къпах в морето на Вая. Правихме пингвини от сух филц с дечица в РБ „Захарий Княжески”. Написах за „Писмото на мравката“.

През юли идеята за новата ми книга се оформи, събрах я и Кирил Златков й направи корицата. Ших маймунки, ших мишки.

И през август книгата излезе на бял свят в „Жанет 45“! Надписах и нарисувах котета на първите 1000 екземпляра.

Септември започна с моя рожден ден на морето и още там веднага – на Аполония. После представих книгата и в Стара Загора – дори не съм сънувала, че може да мине толкова хубаво, с много хора, в моя град. Открих учебната година във втори клас в Димитровград. През този септември за пръв път от много години… а може би съвсем за пръв път много се радвах на водата в морето, къпах се, скачах, джапах, потъвах, изплувах.

Октомври – все покрай книгата. Срещи в София и в Русе. През лятото не бях шила много, сега започнах пак. Мисля, че точно през октомври излезе и „Къде е мама” на Джулия Доналдсън.

През ноември ших ли ших, направих и стотина пингвина. Имахме два концерта в НДК в Перото и в шато Копса. Ходих в детски градинки и в училища да чета приказки и да разказвам смешки на децата. Записах с моя си глас „Тя се наслаждава на дъжда“ като аудиокнига за Сторител.

През декември имахме още един концерт на „Джазът пее на български“, на който присъствах само виртуално. Вече е завършен и анимационният филм на Далибор Рейнингер, в който е включено стихотворението „Последният ден“.

Имам чувство, че половин месец само този обзор се опитвам да направя.
Има и още неща, но те са си мои, домашни, лични и не са за обявяване в интернет.
Четох книги, писах стихотворения и разказчета. Пътувах и прегръщах. Уших буквално стотици играчки.
Тази вечер гледаме с татко телевизия, аз си пиша, майка вече си легна, Иво ще си дойде в Стара Загора след няколко дни. Имам близки, които са далеч, но какво тук значат някакви си разстояния? Срещнах скъпи приятели. Правих, каквото мисля, че е добро.
Да сме си заедно, друго не искам.
Благодаря.

 

Николай Бойков в Стара Загора на 28 ноември

Представете си:
В колата сте, пътувате. Пускате радиото и още на втория тон, преди да се е оформила мелодия, вече знаете, че това е джаз. Познавате по чувството за суинг – под езика, върху гръдната кост и зад очите (аз го усещам там).

Представете си:
Разгръщате книга, прочитате един ред на произволно отворена страница, и преди да сте стигнали края на фразата, разпознавате поезията. Не е заради мерената реч и късите редове, поезията е друго. Например – кое да е изречение в „Сто години самота“.

Поезията е там, във въздуха около думите.

Точно това категорично усещане за поезия ме облъхва от всеки текст на Николай Бойков.
Аз много го харесвам, но малко го познавам.
Той ще дойде в Стара Загора на 28 ноември, за да представи най-новата си книга, „101 посвещения“. Срещата ще бъде от 18 часа в дома-музей „Гео Милев“.
Никак не ми се иска да пропуснем тази среща и тази поезия.
Моля, заповядайте.

Снощи в „Перото“

Картинка

Аз много се бях затъжила за концертите, за вас не знам.
Беше хубаво, просторно, думите втъкани в музиката, публиката и изпълнителите – втъкани. Венци Благоев донесе благи вести за детето на тромпета и флигорната, Антони свири на струните на рояла, а Марина ни подреди песни за цяла година, от Águas de Março през лятната Fotografia и Autmn leaves чак до Let it snow.
Беше топло и хубаво.
На 29 ноември – пак, в Сопот.
Ето няколко снимки от страницата на „Перото“.

Благодаря!

 

За срещите

Миналата година гостувах в класа на госпожа Мима Бакоева в Езиковата гимназия, и днес за втори път пак. Как да не приеме човек покана от такива мили домакини? Умни и внимателни погледи, красиви лица, усмивки – и после вървя по улиците и се опитвам да позная някого от моя клас. Госпожа Бакоева даже каза, че всяка година на 20 ноември ще ме канят! Един си има едно, друг си има друго, а този девети клас си е осиновил поетеса 🙂
Обичам такива срещи, а и когато срещата е в твоя си град, е много лесно – ставаш и отиваш.
Когато е в друг град, срещата може да е 40 минути, но преди и след нея има пътуване с рейсове (влакове, самолети, автомобили, камили). Ако е вечерна, няма как да се прибереш веднага и трябва да намериш хотел. Симпатични непознати ти казват – ела да спиш у нас, обаче ти, с цялото си уважение, вероятно няма да си склонен да ходиш по къщите на хората. Междувременно, за да отидеш в града Х, взимаш отпуск от работното си място.
Абе, цял филм е.
Аз този филм го обичам пламенно и неприкрито, но все пак когато е лесно, също е приятно.

А сега отивам да проверя сладък ли е шоколадът, който ми подариха от моя клас. Чао!

Среднощен разговор с Кармен

 

Искам да пиша тук само хубави неща, радостни, топли. Да отворя блога и като търкулна надолу, да виждам цветове, усмихнати лица, пък били те и на съществата, които съм ушила. Да си спомням щастливи срещи и приятни вълнения.
Не се правя на луда, ясно ми е, че в един момент работата опира до самореклама и кой знае как изглеждам в очите на хора, които поглеждат насам със студен поглед.
Също така, много бих се радвала тия сладки животни и човечета да се окажат подходящ коледен подарък за някой мил човек и да ги продам всичките.

Но сега какво искам да кажа.
Мило дневниче, гостувах в предаването на Кармен Манукян!
Толкова харесвам Кармен, че нейната покана е като подарък за Коледа и за рожден ден, взети заедно.
Ето го предаването. Говорихме за конкурса „Веселин Ханчев“, за сборника „Животните“, за пиесата „Банда Бацили“, за Джазът пее на български.
Кармен знае всичко за събеседниците си, а тя самата е загадка.
Кармен обича своите котки. Обича поезията. Обича работата си. Има красив глас. Ех, Кармен ❤

 

Джазът пее на български в „Перото“ на 20 ноември

ДЖАЗЪТ ПЕЕ НА БЪЛГАРСКИ

в клуб „Перото”
на 20 ноември от 19 часа

Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи.

БИЛЕТИ: ТУК 

Какво се случва, когато джаз и поезия се слеят?
Вече повече от 9 години проектът „Джазът пее на български” (JAP / ДжаП.Бг) доставя наслада на публиката, поднасяйки едни от най-красивите джазови мелодии с оригинални текстове на български език. Класики като „Дезафинадо”, „Водите на март”, „Трябва да вярваш в пролетта” добиват ново и още по-богато внушение заради поетичното присъствие на Мария Донева, която пише стиховете специално за тях. Вокалните партии на Марина Господинова и безупречните инструментални изпълнения на Антони Дончев – пиано и Венцислав Благоев – тромпет, превръщат думите и музиката в една неразчленима сплав. За първи път „Джазът пее на български” бе представен на старозагорска сцена през март 2010 г. в цикъла концерти „Лайв Зара Джаз”. Следват гостувания в София, Русе, Велико Търново и Пловдив. Редовните срещи с публиката носят на проекта национална популярност. Не закъсняват и професионалните оценки: „Ето че и на български може да се пее jazzy. БРАВО! Много енергия струи, виж как звучи българският език. Откритие! Богата работа – пир по време на криза!” – възторжено възкликва композиторът и джазмен Любомир Денев. Не по-малко ласкави са и отзивите в пресата. Но най-вярното мерило е реакцията на публиката, която след всяка среща с джаза, който пее на български, си тръгва просветлена и емоционално обогатена. Защото когато джаз и поезия се слеят, се ражда любов.

Това е текстът на събитието, а аз най-вече искам да викна – урааа, пак ще имаме концерт, и то скоро, скоро!
И в Перото, а аз обичам да съм там. Там бяха прмиерите на „Щастливи времена“ и на „Как спрях да крада“ и усещането ми е за нещо хубаво, с приятели, които се усмихват.

Пътешествие до София и Русе

Картинка

 

Първо в София. Посетих 119 училище и там си говорих първо с ученици от първи, втори и трети клас, после с десетокласници, същевременно се запознах с приказни учители, а видях и книгата за маймунката за първи път. Наистина много впечатления, и среща след среща в бързо темпо – и ирландско кафе с Весела <3, и после в Младежкия театър.
И много ми върви на „природни феномени, бозайници, инсекти“. Появиха ми се светулки в лявото око, които все едно щракат със запалките си на неравномерни интервали, и някакви мухи плават, и две птици летят заедно в крайчето на периферното ми зрение. Както казаха някои хора – светулки в очите, бръмбари в главата. И на лекар отидох, нищо специално.
Добре. От софийското представяне имам само едничка снимка от Кристина Кирова.

От Русе обаче си имам, колкото си искам.Това е градът на Ваня Хинкова и аз се чувствам там хем празнично, хем спокойно, много ми е хубаво при Ваня.
Събрахме се приятели и отбелязахме десетата годишнина на книжарницата. Ние май се познаваме почти от толкова време – щом първото представяне на автор е било с мен през 2009…
И всичко това – в меката есен. Слънце и цветни дървета.
Благодаря! ❤

Среща в Русе на 16 октомври

Картинка

Най-после!  ❤ ❤ ❤
Среща в Русе, в любимия Хеликон, на 16 октомври от 18 часа, за да празнуваме десетгодишнината на книжарницата и това, че сме заедно.

„Животните“ в София на 15 октомври

Картинка

Софийската премиера на „Животните“ ще бъде в Младежкия театър на 15 октомври от 18,30 часа.
Няколко години от живота ми, по силата на обстоятелствата, минаха покрай ателиетата на Младежкия театър. Горе при художниците, там беше ателието на Румен и неговите колеги Веско, Боби и Борян, долу в железарната пък работеха Вили и Колето. Иво там израсна, даже по едно време твърдеше, че като стане голям, ще бъде „свободен дърводелец“. Къщата на ъгъла на „Дондуков“ и „Будапеща“ вече не съществува, а театърът играе на своята си сцена, а не зад опашката на коня.
Не мога да повярвам, че представянето на книгата ми ще бъде там. Това безкрайно много ме респектира.
Как се върти светът…
Е, ще се видим в Младежкия театър във вторник. ❤

Ето го и събитието във фейсбук.

За снощи и за празника

Картинка

 

Благодаря за снощи. Слагам първите снимки, които получих от Мима Бакоева, Златина Чертоянова и Мария Минева.

В РБ „Захарий Княжески“ винаги се чувствам спокойна, защото съм сред приятели и ако объркам нещо, те ще ми помогнат, а и няма да ме съдят строго. И въпреки това малко се тревожех вчера, ще има ли хора, как ще бъде.
Имаше много, много хора. Момиченца и възрастни дами, господа, дечица.
Мислех, че от Зелени Балкани ще дойде една совичка – а тя дойде, придружена от мишелова Мишо и керкенеза Владко, заедно с доброволките, които ги представиха.
Получих зашеметяващи цветя (Слава! Слава!), картини, книги, хубави животни. Много се смяхме, доброволци играха импровизирана пиеса, казах поемата за мравката, и понеже ми се видя, че публиката има останали още сили, завърших с разказ.
Не можете да си представите колко съм ви признателна.
Усещах птиците зад гърба си и погледите на хората пред мен.
Събуждам се тази сутрин, гледам – на снимките не съм дебела! Празник, празник, празник.

„Животните“ в Стара Загора

 

Мили приятели, познати и непознати,

Каня ви на премиерата на книгата „Животните“
в Стара Загора
в Регионална библиотека „Захарий Княжески“
на 9 октомври от 18,30 часа.

Ще бъдем във фоайето на библиотеката, там, където през пролетта беше читателското ни гнездо на Европейската нощ на литературата. Беше хубава вечер тогава и се надявам пак да стане така весело и интересно. Този път няма да бъда с крила,

Но крила ще има!
Защото с присъствието си ще ни почетат нашите приятели от спасителен център „Зелени Балкани“ (Христина!) и с тях ще бъде една от спасените птици – да облагороди нашата компания.
Тази книга е за животни, за птици и за хора с чисти сърца.

Моля, заповядайте ❤