Картинки от Видин

Защо лисици?

Защо пък лисици?
Защо не щурчета,
котаци с мустаци, прасета в ракета?
Каква е причината? Как са решили?
Мечетата също са сладки и мили!
Какъв е подтекстът? Каква е цената?
Какви са мотивите на общината?
Реката е близо – защо пък не рибка?

А двете лисички наоколо припкат,
така, без причина, с опашки сменени,
от допир излъскани, малко смутени…
Сърната разпитват, тя тук е отдавна
и може би има си точка отправна.

– Защо сме лисици? Дали е нарочно?
Не знаем по принцип, а камо ли точно.

– Защо сте лисици?! Егати въпроса!
Попитайте другия път те защо са!

Откриване на плажния сезон

Там долу първите плувци
са храбреци и мъдреци,
обсъждат нещо във водата
със Дунава между краката,
с глави плешиви, умни, обли,
сред отражение на облак.
По моста в ляво пъпли тир,
рибарите намират мир,
гребци гребат, жабоци квакат,
комарите туристи чакат…
Бесилката – греда в стената.
Праз границата светлината
минава плътна и по много.
Джамия, църква, синагога.
Минава Бог, и по адреса
открива хората къде са,
намира общ език със всеки,
и по алеи и пътеки
върви, подхлъзва се по склона,
цамбур! – и е открит сезона.

***

Градът е зает да отлага задачи.
По Дунава плават влекачи, тласкачи,
и островът плава, без име, без грижи.
И всичко замаяно, меко се движи.
Разлива се гъстият мед на липите.
Градът спи на сянка с крака в плитчините.
Разменя две думи с румънски комшия.
Минава напряко през Стамбол капия.
Поръчва на корабчето саламура.
Пред библиопощата – малко култура.
Водата не свършва – тече, не изтича,
и вчера със днеска така си прилича,
и всяка секунда разтяга се вечно,
и аз се привързвам дълбоко сърдечно
към тези червени и пурпурни ружи,
бездомното куче, готово да служи,
към бабките – как си разхождат бастуните
из парка с високия блок на шогуните,
есетрата, чигата, сомът, уклеят,
вълните, които ума ми люлеят…
Мигът е безкраен, единствен, един…
А утре – след миг – ще си тръгнем от Бдин.

Среща на детския литературен фестивал в София на 4 юни

Софийски литературен фестивал за деца и младежи


Дата: 04.06.2022 год.

Начален час: 16:00

Мария Донева разказва за любимото си мече и други истории

Среща с Мария Донева и нейното любимо мече. Каним ви на среща с вещици, тролове, гиганти, мечета, прасета, калинки, кучета и дракони, и Мария Донева, която превежда техните истории.

Водещ:

Мария Донева

За кого е подходящо?

Без ограничения във възрастта

А ето я и пълната програма на фестивала, ТУК

За блога

Тази година публикувам много рядко в блогчето.
Не е защото съм го занемарила, без да забележа – държа си го под око.
Не е и защото не пиша – пиша повече от всякога. Особено пък отзиви за книги. По две статии на седмица във вестник „Сега“. То не е критика, аз за себе си го наричам препоръка. Книгите постоянно кандидатстват за нашето внимание, а как да се самоизтъкнат? Аз им ходатайствам, вижте, хубави и добри са, носят ни дарове, дайте им шанс.
Превеждам много хубави неща, но и те чакат да влязат между корици, не са чисто мои, че да ги сложа в блога ей така. До няколко дни например ще пристигнат топли-топли цели 4 книги на Джулия Доналдсън и ще ги размахам тържествено.
Шия само от време на време, обаче играчките се задомяват по-бързо, отколкото смогвам да ги снимам, и повечето хич не стигат до тук. Вчера и днес правих мишки (вж. по-долу).
От първи април до сега имах безчет събития и срещи, ама на, нито покани отправих, нито снимки сложих после. И с това не смогвам, а утежняващото обстоятелство е, че ту съм много рошава и малко дебела, ту точно обратното… Аз знам, че след десет години, живот и здраве, ще копнея да изглеждам, както изглеждам сега…
Добре де. Ще положа повече усилия за блога. Нали и той си ми е къщичка.
Не знам, добра идея ли е да публикувам тук някои от статиите за книги, които вече са печатани в „Сега“? Моята страница от вестника излиза само на хартия и четящите предимно в интернет не я виждат.
До средата на юни имам още пътувания, в момента се сещам за Пазарджик, Ямбол, Благоевград, София, Видин, пак Димитровград, панаир на книгата, детски фестивал, последни срещи с ученичета преди края на учебната година.
После може да
Да си чета на терасата като Дисни принцеса и да не мърдам, толкова дълго, че синигерите да започнат да ми кацат по босите палци на краката, и тогава ще пиша повече тук. Също ще редя пъзели, имам много хубави, купени и така си стоят.
Искам да кажа – тук съм. Благодаря ви, че в това продължително мълчание все още надниквате да видите какво става.
Благодаря.

„Сезони в музика и стих“ в София

Трио „Дивертименто” и Мария Донева представят концерт спектакъла „Сезони в музика и стих” – музикално-поетична разходка из годишните времена на три епохи.
Програмата включва музика от Антонио Вивалди, Роберт Шуман, П.И.Чайковски, Йохан Щраус, Александър Глазунов, Сергей Рахманинов, Астор Пиацола, Марин Големинов.
Автор на стиховете и водещ е поетесата Мария Донева, режисьор – Росица Костова.
Мултимедията към представлението е изработена от ученици от НТБГ с рисунки на децата от ателие “Прегърни ме”.

22 май (неделя), 11ч., зала Vivacom Art Hall Оборище 5

Билети на касата на “Оборище 5” и в млежата на EPAYGO
https://epaygo.bg/2622279574

Програмата се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура”.

Джазът пее и пише на български на 20 май в София

А-Б-В-Г-Джаз!

Джазът пее и пише на български
в културно пространство PORTRAITна 20 май от 20 часа.

Очакваме ви в навечерието на 24 май, за да отбележим заедно празника на българския език и на всички 30 букви, от А до Я, без да претупваме Й и без да пренебрегнем дори Ь, с един любовен и уютен концерт, на който джазът ще пее на български!

с Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи.

20 май (петък) 2022
Врати: 19:30 часа
Начало: 20:00 часа
Вход: 20 лева

Прочее славяните и преди имаха джаз, но бидейки българи, го изпълняваха на чужди езици.

Но как може всеки да те разбере, ако кажеш на португалски „Бог”, на френски „Очакване”, на английски „Широта”, или „Любов”, или „Младост”, или „Отрова”? И така беше много години.

След това човеколюбецът бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, ни изпрати идея.

Мария Донева, жена умерено праведна и сравнително истинолюбива, устрои български текстове на много песни. Изпърво написа думи за песента на Жобим „Desafinado” (ще рече „Фалшиво тананикане”, понеже тя сама така си пее). Научи за благата вест Венци Благоев, прочете текста и видя, че беше добро. И поиска Мария да напише още думи, и тя написа. И събраха се с Антони Дончев и Марина Господинова, и ги изпълниха заедно.

Някои казват: „За какво са ни песни на български език? Музиката казва всичко, а думите не са много важни.” Така казват, но те не знаят, че когато думите на една песен се разбират, тя стига и до сърцето, и до ума на човека, и го вълнува повече, и му носи повече радост.

Други пък казват: „Защо са българските песни? Тях нито бог ги е създал, нито ангелите, нито пък са изначално написани от авторите на стандартите.” И не знаят, окаяните, че джазът е интерпретация и лично преживяване, и пресътворяване както на музиката, така и на думите, които я съпътстват.

Ако ли пък някой рече, че не сме ги нагласили добре, понеже и сега още се нагласяват, ще дадем този отговор: Джазът е нещо живо, което се променя при всяко изпълнение, и пламъчето на свещта, полъхнато от дъха на някой от публиката, става част от изпълнението, затова то е различно всеки път.

Ако ли запиташ любителите на музиката: „Какво ще правите на 20 май от 20 часа и какво ще слушате?”, те всички знаят и ще отговорят: „На 20 май от 20 часа ще отидем в Портрет, за да слушаме Джаз и Поезия, и любимите си песни на български език!”

Личен маратон на четенето, 2022 година

Тази пролет пандемията и войната се сблъскаха на вратата; войната влезе, а болестта реши да не си тръгва, и нашият свят стана съвсем неуютен.
Пролетта прави всичко по силите си, и аз си казах: Искам да помогна.
Както и колкото мога. Например, понеже моята страст са четенето и писането – ще чета и ще пиша още повече.
Маратонът на четенето ми е онлайн и на живо и започна на 1 април, но ще продължи с пътувания и срещи поне до средата на юни. Освен това си водя страницата за книги във вестник „Сега“ и рубриката „За книгите“ по радио Стара Загора (може да се слуша ТУК)
Както и предишните две години, всеки ден от 1 до 23.04 четох онлайн приказки. Не можах да спазя точния час 16,15 всеки ден, защото имах и срещи, и концерти.
Беше така:
1 април, „Голямата фабрика за думи“, Аниес дьо Лестрад, изд. „Давид“
1 април, среща с читатели в Чепеларе
2 април, „Веднъж преминал океана”
3 април, „Ягодов ден”, Кястутис Каспаравичус, изд. „Гея Либрис“
4 април, „Имало едно Мече“, Джейн Риърдън, изд. „Сиела“
5 април, „Почти не ме е страх”, Анна Омнихорска, изд. „Ракета“
6 април, „Нещата, които синът ми трябва да знае за света”, Фредрик Бакман, изд. „Сиела“
6 април, среща с деца в ДГ „Детски рай“
7 април, „Цветна бъркотия”, Евгения Войнова, изд. „Давид“
8 април, „Четири приказки без завръщане”, Яна Букова, изд. „Жанет 45“
9 април, „Червените дзени и сините дзини“, Джулия Доналдсън
10 април, „Суперчервей”, Джулия Доналдсън, изд. „Жанет 45“
11 април, „Тримата стари злобари“, Джулия Доналдсън
11 април – четири срещи: с деца в ДГ „Ян Бибиян“, после в ДГ „Загоре“, после с ученици в ПМГ, а от там – с други ученици в СОУ „Васил Левски“
12 април, „Най-елегантният гигант в града“, Джулия Доналдсън
12 април – среща с първи и втори клас в 9 ОУ
13 април, „Внучето на баба Яга”, Илия Деведжиев
14 април, „Приказки колкото усмивка”, Джани Родари, изд. „Сиела“
14 април, две срещи с ученици във Велико Търново – първо в „Райна Княгиня“, а след това в математическата гимназия.
15 април, „Понякога в главата на мама бушува буря”, Беа Табоада, изд. „Мармот“
16 април, „Емоци-о!-метърът на инспектор Крок“, Сузана Исърн, изд, „Мармот“”
17 април, „Господин Вървими”, Даниеле Моварели, изд. „Ракета“
17 април – концерт „Джазът пее на български“ в Софийска градска художествена галерия
18 април, „Коледата на Мог”, Джудит Кер, изд. „Лист“
18 април – концерт „Сезони в музика и стих“ заедно с трио Дивертименто в Попово
19 април, „Зайчето ме изслуша”, Кори Доерфелд, изд. „Хермес“
19 април, концерт „Сезони в музика и стих“ заедно с трио Дивертименто в Силистра
19 априлконцерт „Сезони в музика и стих“ заедно с трио Дивертименто в Дулово
20 април, „Охлювът и китът”, Джулия Доналдсън, изд. „Жанет 45“
20 априлконцерт „Сезони в музика и стих“ заедно с трио Дивертименто в Исперих
21 април, „Моите кукли“
22 април, „Песничка за пазачите на фара”, Валери Петров, изд. „Български писател“
23 април, „Приключенията на Джиго“, Юлия Спиридонова, изд. „Фют“

До края на април ще имаме още два концерта с „Дивертименто“ – в Житница и в Труд, още две срещи с ученици в Пловдив, приключваме проекта „Да се чуем“ с откриване на изложба, имам и едно пътуване до Чепеларе пак. През месец май ще има и джазов, и класически концерт, три срещи с ученици в София, една среща с възрастни в Асеновград, една – в Димитровград, едно друго събитие в Пловдив, а, да – едно красиво благотворително нещо в София на 12 май, също една дълга среща в Ахелой. През юни ще ходя в Пазарджик и във Видин…

Може би много неща правя погрешно или безсмислено, или просто някак си, както друг не би… Толкова мога. И с голямо желание.

През 2021 година

Мина коледният концерт на Джазът пее на български и годината е готова за закриване. В оставащите дни ще чета книги, ще получавам и изпращам картички и подаръчета, ще си готвим вкъщи и ще си хапваме, печката ще гори, и това е. Може един ден да отида да ми сложат бустерната ваксинка, че в плановете ми не е включено боледуване, а няма по-добро лечение от профилактиката.
И като е така, отделих време да си прегледам изтичащата година. Колко плаках и колко се смях, докато си подреждах спомените… а и докато ги правех!

Книгата ми от 2021 е със стихотворенията за деца: „Нетърпение в кутия“. Най-важното за нея е, че я илюстрира Елица Сърбинова. Всеки поглед към тази книга ми създава усещане за празник.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
През 2021 година превеждах детски книги. Следва хронологичен списък:
„Мог забраваната“ от Джудит Кер, изд. Лист
„Тигърът, който дойде на чай“, Джудит Кер, изд. Лист
„Зог“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Грозната петорка“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Добри“, Моника Шанън, фонд „13 века България“
„Рибко“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Зог и летящите лекари“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Болничното куче“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Охлювът и китът“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Коледата на Мог“, Джудит Кер, Лист
„Имало едно мече“, Джейн Риърдън, Сиела
Браво на детската преводачка! Имам и няколко преведени заглавия, които ще излязат догодина.
Двете книги за Мог са ми любими, защото ги преведох в проза и ги преразказах в стихове; втората версия не е на страниците на изданията, но много ме радва.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Като говорим за преводи, имах честта мои неща да бъдат преведени на други езици. През пролетта редовно ми пишат студенти, които са имали за задача да се опитат с някое стихотворение, дано да получават само шестици.
Влязох, заедно с други автори, в сборника с разкази, преведени на персийски през английски от Фарид Гадами.
Един преводач на име Рудра Киншук преведе стихотворения на наши автори на бенгалски. Това е толкова екзотично и занимателно! Понеже той не знае български, а за разлика от Фарид не потърси и превод на някакъв език, който ни е общ, казах „ধন্যবাদ“, но само на вас ще ви призная, че го казах с половин уста.
През ноември пък излезе македонското списание „Житие“, с брой, посветен на бугарските поетеси.

Но има нещо много специално и важно за мен, много радостно.
Мария Ширяева преведе няколко мои стихотворения на руски, и то много хубаво, запази мелодията, подреди думичките. Аз разбирам, че едно стихотворение е хубаво, когато го прочета и се окаже, че вече го знам наизуст. Ето това например го зная:

Волнуется всё море,
что справиться не сможет,
что и весна уплыла,
и лето медлит тоже,

что все поразъезжались,
и вряд ли кто вернётся,
что солнце остывает,
спиною повернётся.

И слезы его мутны.
Медузы обжигают.
Красивые минуты
на лодке уплывают.

И трётся смуглым носом.
Обрывком флага машет.
Ноль по шкале ресурсов,
а, может, ниже даже.

Молчит, бурлит, качается
на дне своей депрессии –
лучистую улыбку
пираты тащат весело.

Что делать? Как быть дальше?
Век вековать придётся.
А может утопиться? Но…
Всё же обойдётся.

Благодаря!

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Написах текстовете за песните в куклената пиеса „Иссън Боши“ на театър „Такеда“.


––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Имах си и други музикални радости. Марина Господинова записа песента „Юли“ и така общите ни изцяло авторски песни станаха две, първата беше „Без“.


През пролетта преведох една песен на Щраус за Яница Нешева. През ноември пък направих превод на три арии от оперетата „Бал в Савоя“ за
Пловдивската опера.
Много щастливо преживяване за мен бяха двата концерт-спектакъла „Мишките отиват на опера“ заедно с трио Дивертименто и оперните артисти Милена Гюрова и Атанас Младенов. Имаме планове за няколко различни музикално-поетични програми в различни градове в северна и южна България.
След твърде дълго прекъсване направихме коледен концерт на „Джазът пее на български“.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Заради пандемията пътуванията и срещите бяха затруднени. Например спектакълът за мишките в Стара Загора беше отменен в последния момент, както и трубадурският ни дуел с Елка Стоянова.
Имах срещи с читатели и читателчета, някои срещи бяха на живо, други – онлайн. Отидох за това в Хрищени, Преславен, Сотиря, Попово, София, Хасково, Велинград, Стара Загора, Ямбол, Ивайловград, Свищов. Онлайн имахме срещи с хора от Прага, Русе, Сиатъл, Стара Загора, Пловдив; онлайн участвах и в детския литературен фестивал.
„Книга за нас“, която излезе от печат на 23 декември 2020, имаше представяния в София, Хасково, Пловдив и Стара Загора, милата ми книга.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Най-после се запознах с чудесните хора от Компот Колектив и с Далибор Райнингер, когато се включих в някои от събитията, свързани с проекта за анимационни филми по стихотворения „Щрих и стих“.


––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
През април си направих моя си Личен Маратон на четенето, той ми запълни с емоции почти целия месец. Гледали са го само симпатични хора, от време на време го споменават и до сега. Може и догодина да направя.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Участвах в Европейската нощ на литературата, четохме заедно със Здравко Георгиев в любимото читателско гнездо в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“.
По този повод, удоволствие е да се мечтае, планира, чете и изобщо, всичко е удоволствие да се прави съвместно със също тъй любимата библиотека „Родина“.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Участвах и в проекта „Да се чуем“, заради пандемията официално той ще приключи с няколко събития в Пловдив през идната пролет.


––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
От юли си имам рубрика в предаването Флашмоб на радио Стара Загора – всяка събота представям по една книга.
От началото на декември пък пиша страницата за книги на вестник „Сега“.
По този повод си възвърнах способността да чета дълго и с наслада. Това е едно от най-хубавите неща, с които мога да се поздравя за изминалата година.


––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
В личен план – жива съм. Иво работи това, което му харесва. С майка и татко сме си вкъщи. Сърцето ми е пълно. Имам огромно желание да правя хубави неща, да осъществя най-различни идеи, някои мънички, други по-амбициозни. Имам си моите мечти и колебания, и безизходици, но за тях не пиша тук. По-добре да добавя няколко от тазгодишните играчки, за по-шарено.


––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
При всички тези добри неща, 2021 за мен ще остане годината, в която си отиде Марин Бодаков. Загубихме неговия разбиращ, умен, добронамерен поглед, който надграждаше и придаваше смисъл на труда и каузите ни. Отиде си скъп приятел.

Стигат ли ни буквите?

Предишните дни не успях да отговоря на никого къде може да се гледа срещата ни с Албена Раленкова, Петя Кокудева и цял клас първокласници от Бургас.
Ето тук има запис:


https://www.facebook.com/watch/live/?ref=watch_permalink&v=1101181574018467

Днес мишките няма да ходят на опера

Концертът с трио „Дивертименто“, Милена Гюрова и Ивайло Джуров беше отменен.
Надяваме се, че само е отложен и че ще се състои в друго, по-благоприятно време.
Днес мишките няма да ходят на опера.
Едната ще си измиe прозореца, защото си внесе саксиите вкъщи и много се вижда, че е крайно време за миене на стъклата.
Другата ще се разходи между минзухарите в градината.
Трета мишка ще си дочете книгата.
А, да, една пък ще пече щрудел.
Ще слушат музика и ще се занимават кротко с каквото обичат. Ще си лекуват разочарованието и ще гледат да се зарадват взаимно.
И в никакъв случай няма да се карат, нито ще се хапят, нито ще се намразват заради неща, които не зависят от тях.
И ще се усмихват – защото съм ги ушила усмихнати и защото като мине тази тревога, ще дойде следваща, а после и сняг може да завали, а пък те ще трябва да живеят в мир с приятелите си и занапред.

Концерт-спектакъл „Мишките отиват на опера“ в Стара Загора на 21.10

21 октомври 2021 г. (четвъртък), 17:30 ч.,
Културен център „Стара Загора“
Вход свободен

Концерт-спектакъл за деца „Мишките отиват на опера”

Част от програмата на Есенни литературни дни – Стара Загора 2021.

Трио „Дивертименто” и Мария Донева представят концерт-спектакъла „Мишките отиват на опера” за първи път пред старозагорска публика.
Гост-звезди са певците Милена Гюрова и Атанас Младенов.
Режисьор – Росица Костова.

Спектакълът е предназначен за деца от всички възрасти, както и за порасналите вече ценители на операта и поезията.
Музиката от „Кармен” на Жорж Бизе и поемата „Мишките отиват на опера” ще ви отведат във вълшебния свят на оперното изкуство.

Използвайте децата си като предтекст, за да си подарите един усмихнат час с музика, танци и поезия, защото Операта е изкуство за всички!

Сподкрепата на Община Стара Загора.
Организатор: Регионална библиотека „Захарий Княжески”