Бях в София

Изображение

 

Имах премиера в София. Иво и Поли ме заведоха на концерт.
Видях приятели, на спокойствие и без да бързам, както си мечтаех от месеци.
Разхождах се. Прегръщах се.
Подписвах книги и рисувах зайци. Приспивах детенце. 
Купих си пуловер с лос и пръстен с розов камък.
Гостувах на Кармен Манукян. Имам само пет снимки от самата премиера (взех ги от фейсбук), но пък си напълних фотоапарата с мигове. И още, ето – запис от предаването на Кармен.

София ми топли гърба и ми лежи на сърцето.

Кукли в Труд!

 

След дълго планиране и мечтаене и кроене на весели планове, най-накрая със Светла от Труд си сбъднахме желанието и си направихме работилничка за кукли оня ден.
Променихме съдбата на 24 чорапа и съм сигурна, че за добро.
Едно детенце вижте какво казало: „Много ми хареса тази среща. Научихме нещо ново, което можем да правим и в къщи. Можем да зарадваме близък като сами му направим подарък. Вълшебно е! С Мария ми беше много весело, защото прекарахме няколко часа, без да докоснем телефоните.“

За вас не знам, аз утре ще правя пингвини в Пето основно училище в Стара Загора.

„Как спрях да крада“ в София на 16.XII

 

Аз се казвам Мария и съм пристрастена към радостта.

Затова мечтая за това събитие още от миналата година.
Мечтая да стане 16 декември, аз да дойда в София, да си метна багажа в хотела и да отида пеша до НДК, да вървя през панаира, да виждам познати (хора и книги), да прегръщам любими (хора и книги), да си играя на „Жената зад щанда“ на Жанет 45, да пия кафе, да бърборя, а когато стане 17,45 – да отидем в Перото и там
Оооооооооо!
И там да празнуваме, да се смеем, да рисувам котки, зайци и бухали (понеже това мога), да разсмивам хората.
Тези неща. На 16 декември от 18 часа в Перото.

Аз се казвам Мария и съм пристрастена към вас.

 

За втори път в Асеновград

Имам приятели там.
Такива, които идват да ме видят, а аз искам да се затичам и да ги посрещна на вратата, за да ги прегърна.
Имам и снимки, благодарение на Асен Узунов и неговия внимателен и добронамерен поглед през обектива.
И Гери, Гери от Жанет 45, с нея тръгвам и за накрай света.
Благодаря!

И аз съм била в четвърти клас.

 

По-точно – в 4б, при госпожа Стела Иванова.
То стана така: тя ми писа и ме покани. Това е допълнителен благоприятен страничен и много желан ефект от „Писател назаем“ – тръгнах за Димитровград, за ПМГ „Иван Вазов“, но кривнах от пътя и първо ме приеха в СОУ „Любен Каравелов“.
Вие не можете да си представите какви умни и красиви деца и госпожи има в тези училища. Топли, сладки, пълноценни часове.
Където бях, искам пак да бъда. Където съм ходила, искам пак да отида. Аз съм щастлив човек.

 

Снимките са от страницата на госпожата

 

„Как спрях да крада“ в Асеновград и Пловдив

 

Гледам хубавия дъжд – студено, мокро, а пък красиво. Цветовете са по-ярки, както когато намокриш дрехите си и шарките им стават по-наситени. Сигурно затова се казва „напити цветове“. Напито червено, жълто, черно. Всичко има.
А колко е хубаво от студената улица да влезеш на топло, и да е празнично, да видиш хубавите лица на хора, които харесваш!
Това са ми плановете. Книгата е само повод.
На 7 декември в Асеновград, на 8 декември в Пловдив.
Елате, за да бъдем заедно, а?

 

„Как спрях да крада“ – първа спирка: Стара Загора

 

Предстоят хубави неща. Ето да вземем сряда, 29 ноември.
Сутринта ще отида в Димитровград за един урок в ПМГ „Иван Вазов“ по Писател назаем.
А вечерта от 18 часа в книжарница „Приятели“ в Стара Загора ще бъде премиерата на новата книга.
Ех, че хубав ден!
Ще се радвам да се видим, моля, заповядайте!