Втори клас? Я ми го дайте насам!

Картинка

 

Имах щастливо преживяване вчера.
Поканиха ме да изненадам едни второкласници. В читанката на Анубис за втори клас има мое стихотворение в началото, и госпожа Стела Иванова ми писа – защо не дойдеш лично да им го прочетеш.
Как няма да дойда!
Толкова мили, умни, красиви дечица. Отглеждани с любов. То се усеща от начина, по който гледат, по това как говорят, как общуват помежду си и със света. С цялата си сила им пожелавам да имат късмет, да са щастливи, да постигнат много.
Какво повече да кажа? Благодаря!

Две интервюта

С Роси Михова за Офнюз – „Мое е това, което съм дала“ – ТУК
И с Людмила Еленкова за Лира.бг – „Хиляда смешни котки означават хиляда усмивки“ – ТУК

Благодаря за вниманието и за интересните разговори!

Съчко вече е тук!

Живееше Съчко, добро същество,
във своето старо фамилно дърво.
Щастлива бе Съчка – съпруга любима.
Отглеждаха в мир синовете си трима.

Обичаше той сутрин рано да става,
да скача, да тича, да се упражнява.
Обаче един ден какво му се случи…

Ето, виждате ли го, как тича на корицата?
Отпечатали са го в Китай, и той от там тича до Пловдив, от Пловдив – до книжарниците и дори на Алея на книгата, където ще го представим най-официално в събота от 12 часа.

Това е една от най-популярните книги на Джулия Доналдсън, преведена на много езици, а вече и на български. Илюстрациите са на Аксел Шефлър.

Съчко е много мил и аз го обичам. Това е една от съвсем малкото приказки, в които герой е таткото. Обикновено вниманието е върху малките – деца, внучета, (царски или бедняшки) синове и дъщери, ако е за животни – седем козленца, три прасенца… Все са дребосъчета, за да може дечицата да се поставят по-лесно на тяхно място, да преживеят във въображението си всички приключения и да победят.
Съчко е татко.
Една сутрин както обикновено той излиза от къщи – и после му се случват какви ли не неща, които му пречат да се прибере при децата си. Той пътува, участва в какво ли не…. накрая спасява… няма да ви кажа кого! Съчко е като Одисей за малки деца.
Приказна, човечна, мила история, а това, че е в стихове, според мен я прави още по-хубава за четене.
Да си гушнеш детенцето и заедно да разглеждате, да си показвате разни интересни неща по картинките, да повтаряте приказката чак до Коледа, а после да продължите наизуст.
Ако искате, заповядайте в събота в 12 часа на Алея на книгата, да ви я прочета. Елате с децата!

Аполония 2019

Картинка

 

Лято е, от онзи вид лета, в които нищо не върша, а все съм заета, чакам да се случи нещо, Нещо!, и като не знам какво точно е то, представям си го като новата книга.
Може би ми е малко мъчно и защото няма море това лято, никакво море – за себе си говоря – на тази клавиатура пък никъде й ги няма скобите, и изобщо – копнеж и едно такова… Ям праскови, грозде и сладкарски марципан направо от пакета – и  са равностойно сладки – и усещам как времето бавно-бавно се оттича в посока, която не ми харесва.
Но, надявам се, отговорът на всичките ми въпроси, тъги и желания, ще дойде скоро – море и книга и радост! – на Аполония.
За пръв път отивам там и очаквам да е хубаво.
Ние с книгата ще се появим на 4 септември от 17 часа в галерията.
Пълната програма на Аполония 2019 е тук.

Първо интервю за „Животните“

Видео

 

На гости на Велизара Цонева.

Говорим за новата книга, за Кирил Златков, за прдстоящото излизане на нови книги на Джулия Доналдсън, за страховете и за нещата, които ни задържат тук.

 

https://zagoranews.bg/2019/07/17/17-07-2019%d0%b3-%d1%81%d1%83%d1%82%d1%80%d0%b8%d0%bd-%d1%81-%d0%bd%d0%b0%d1%81-1-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82-%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d0%be%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b1/?fbclid=IwAR2_EvPNF1Uo6qMwEdYGyYPuS937gNe67eBs6bTOyI3srPe4cGJItO4mdpY

 

Среща в Бургас на 12 юли

 

Както повелява нашата традиция,
на 12 юли от 19 ч. ще направя предварително представяне на новата си книга – точно в Бургас и точно в 8 mamas.
До сега беше тайна, а вече е мъничка новина и само на вас ще кажа какво ще се съдържа в нея. И то съвсем тихо.
Освен това ще прочета нови стихотворения и две поеми – за разкош.
Моля, заповядайте!

Варна Лит, снимки от Павло

Картинка

 

На Варна Лит имаше доброволци, които помагаха за организацията на фестивала – да ни заведат до училищата, да се свържат с учителите, да ни покажат най-хубавото лице на Варна.
С мен беше Павло и аз съм много щастлива от това. Най-милият и грижовен домакин! Вчера той ми изпрати снимки от местата, на които бяхме, и аз избрах няколко от тях за блога – нали тук си събирам хубавите случки.
Благодаря, Павло!