Когато ги гледам, спомените ми се връщат колебливо. Повредени са като снимките, макар че са били скрити на тъмно и напълно забравени. Трябва да се вгледам и да помисля, за да различа петната от времето, петната от буболечки и прах, щрихите, с които са ретуширани грижливо и нежно.
Това е сестрата на дядо ми, лелка Мичи.
Тя имаше дълга руса коса, спомням си я на допир. В спалнята имаше позлатена тоалетка със сива гладка студена мраморна плоча, нашарена с по-тъмни жилки. Също – гладки сатенени възглавници, които ми бяха любими. Лелка Мичи обичаше да си набере огромен букет от лайка и да го сложи във ваза. Имаха дебело увеличително стъкло пред телевизора, все едно не ние него, а той нас ни гледа, че и недовижда. Имаше стъклена купа с капак, а в нея – едни жълти бонбончета, с които си изжулвах небцето. Помня миризмата в кухнята. Също лачените алени чехли.
У нас, в Стара Загора – няколко мънички снимки с къдрави ръбчета – лелка Мичи държи кака (кака е бебе)… седят край дълга маса сред много роднини и съседи… в дълбокия сняг на друга мъничка черно-бяла снимка са със свяко Наско в Коми, смеят се. Те не бяха като нас, бяха по-различни, но много ни обичаха.
Лелка Мичи, Мария като мен.

Имах среща.
С клуб „Приятели на книгата“ в СОУ „Васил Левски“ – Стара Загора.
Множество хубави деца, много хубави.
Имаха предварително дадена задача – да напишат текст, в койта да са включени поне три от думите Великден, зайче, черупка, трева, боя, червено, пиле, козунак, камион, кмет, копче, слънце. Всички бяхме подготвени – те четоха, аз четох. Хубаво.
Между другото, в началото на срещата, докато се представях, споменах мимоходом, че съм на 137 години.
Едно момченце ме попита наистина ли съм на толкова. Толкова млад, а тъй галантен!
Аз казах, че не, не съм на 137. Всъщност съм на 148, но се изкарвам по-млада.
Към края на срещата учителката пита – кажете, деца, какво да пожелаем на госпожа Донева?
И те казват – да е жива и здрава, да напише още много книги…
– И още много успешни пластични операции! – допълва моят човек с годините 🙂

На 23 март в „Чайната“ отбелязахме втория рожден ден на проекта, който галено наричаме JAP – Jazz And Poetry.
Любомир Денев ни подари песен.
А Татяна Жилкова беше там, и да знаете какви снимки е направилааа…
Сега ще ви ги покажа 🙂

Както си разглеждах вестник „Септември“, що да видя – аз на младини 🙂

: )

Намерих у дома снимка на Орлин Дянков и това ме върна години назад. Облъхна ме едно настроение, което се задържа наоколо с дни и ето, ще го споделя, не е много, но може би е важно за някого.
Ето я снимката.

Искам да разкажа за Орлин, но спомените ми са откъслечни и малки.
Единият спомен е тържествен и смешен.

Има още →

Преди малко се върнах от Габрово и съм препълнена с впечатления.
Аз съм галеник на съдбата. Отрупана с подаръци.
Снощи бях в галерия „Орловска 10“ и се срещнах там с чудесни, топли хора, смяхме се и си говорихме…
А тази сутрин бях в един дневен център за хора с увреждания. Сега открих сайта им, тук.  Украсявахме камъчета, те ме поздравиха с песни, аз им казах стихотворения. Дланта ми още усеща пръстите на едно момиче, което ме държеше за ръка. Разгледах чудесните неща, които те изработват, обменихме опит за различните техники.
Срещнах хора, с които се разбираме.

На снимката се вижда как получавам красив коледен подарък – кутия за съкровища и весела играчка за елхата.
Всъщност получих много повече от това.
Благодаря!

„Магазин за обли камъчета“ всъщност е пътуващ магазин.
Представям си, че съм в Дивия Запад и пътувам през прерията с дилижанс, с боне, чадърче и чифт пищови, и товар от мечи кожи, кафе и мъниста за продан.
Само дето вместо мечи кожи, кафе и мъниста си ходя с книжката.
Ето го маршрута до края на годината:
След Хеликон – Бургас,  следват:
1 декември, 19:00,  галерия „Снежана“, София
7 декември, 18:00, залата на Радио Стара Загора, Стара Загора (ще го потвърдим до довечера)
14 декември, 18:30, галерия „Орловска 10“, Габрово
17 декември, 18:00, Младежки дом, Кортен
20 декември, 19:00, „Петното на Роршах“, Пловдив – заедно със Стоил Рошкев и „Няма такъв булевард“
21 декември, 19:00, Чайната, София – Коледен концерт с джаз и поезия
26 декември, 21:00, Студио 5, НДК, София – Любовна история за дванадесет месеца, тромпет, пиано и глас – новогодишен концерт 🙂
Ех….
Камъчета, играчки, стихотворения, и всяческа радост!