За отчаянието

 

Понякога човек е на ръба на отчаянието. Надниква през този ръб. Прекрачва през него. И нищо не става.
Пак прекрачва – пак нищо.
Няма полет. Няма разбиване. Няма бум-тряс-чик-чирик!
Едно голямо нищо, едно лигаво и тъпо чувство, толкова апатично, че те мързи да се разочароваш.
От друга страна, то е направо смешно.
А пък щом е смешно, значи ще се оправиш, човеко.