А тиквичката…

 

Мария

Смокинята прибра във портмонето си
безброй зрънца от захар на кристали.
Дали ти е добре, сега където си?
Дали си имаш кой да те погали?

Кристали розов лед искрят във динята,
а семките са диаманти черни.
Дали успявате да си починете?
Дали си вярвате, че ще сте верни?

Най-после хлад. Звездите капят в тъмното.
Луната свети в клоните зелени.
Когато тя заспи, а ти осъмнеш,
дали си мислиш малко и за мене?

 

Тошко 

А тиквичката скрива се във тор.
Тя мястото си знае – край стобора.
Присъствува почти във всеки двор
със мисия да храни доста хора.

За тиквичката няма празен ден.
Заета е с растеж, да дебелее.
Защото знае – чака я леген,
във който ще я режат щом узрее.

За тиквичката няма капка шанс
да чуе думи, пълнени със нежност.
Един банален, делничен каданс,
със скромен епилог, по принадлежност.
🙂

13.07.2013

смокиня

.

Каква е дрипава смокинята, каква е кльощава наесен.
Между листата й прозират настръхналите й ръце.
Тя цялата е твърда, тънка.
Безсмислено е да прикрива безсилието си с украса и просто чака да опадат листата й непозлатени, недоизпрани и корави.
И недозрели плодове болезнено се зеленеят.
Това изглежда неприлично, но не по пролетния начин, от който всичко се усмихва,  въздъхва и поруменява.
Неподсладена издръжливост и жилава и горда старост.
Ако ще трябва да зимувам живота си, то нека бъде  – ако не може като славей – то нека е като смокиня.

.

Следобед

 

Първа сладостна смокиня.
Август – удостоверен.
Няма скоро да отмине
мекият слънчасал ден.

Няма с мигли кой да трепне
във следобеда дълбок.
Даже въздухът ми лепне,
гъст и напоен със сок.