Интересно е да бъдеш слон в Истанбул. Харесва ми.
Аз съм слон на свободна практика, а в големия град има много възможности. Канят ме на тържества, на подписвания на международни договори, на празници и панаири. Викат ме за снимки (красив съм на фона на залеза над Златния рог). Помагам за брането на мандарините и маслините в дворчетата. Понякога работя като бавач, приспивам деца. С мен никой не може да се страхува от тъмното. Аз буквално съм голям приятел.
На младини се бях замесил в някои афери. Напуших се с хашиш и потроших един стъкларски магазин, снимаха ме и ме изнудваха. Но това е минало.
Изкупих греховете си с общественополезен труд. Свалил съм 139 котета от високи клони (138 + 1, което всяка сутрин се покатерва на чинара до нас и започва да се дере да го сваля, така започва денят ми), пренесъл съм стотици багажи на старци, а в събота, неделя и в пиковите часове регулирам движението на някои кръстовища.
Водя пъстър, но спокоен живот. Живея на пристанището в яхтата си. Тя не плава, много е стара. Обичам я.
Истанбул е родният ми град. Не бих се преместил другаде. Храната е добра. Има движение. Прииждат туристи от цял свят – понякога дори и аз се сливам с тълпата.
Нощем от леглото си виждам светлините на корабите, колите, които прекосяват мостовете над залива от Европа към Азия и от Азия към Европа. Наблюдавам луната и отражението й в черните води.
Заспивам с въздишка като човек.
Будя се като слон, протягам се, закусвам, свалям котето от чинара и тръгвам по улиците. Оглеждам се за работа. Всеки ден ми е различен от предишния. Аз съм щастлив истанбулски слон.

Третият съпруг на Лили се пречупи като солета, когато слонът стъпи отгоре му с предния си ляв крак.
После тълпата го скри.

Лили видя всичко от миниатюрното балконче на квартирата, която бяха наели на безбожно висока цена заради гледката.
– От тук ще мине целият град, миличка! – цвърчеше възбудено третият й съпруг, докато местеше несесери, възглавнички, пепелници и една гореща ютия, случайно поставена върху масичката от самия него преди миг.
– Пари! – изквича той и я захвърли, духна на дланта си и продължи. – Точно този парад не бива да бъде пропуснат! Ще седнеш тук като царица и градът ще мине с песни и танци, за да ти се поклони!
Стаичката беше като бонбониера, пълна с виолетови, шафранени, тюркоазени и златисти бонбони; като кутия за бижута, облечена в кадифе и сатен, а Лили стоеше в нея бяло-розова, обла и невъзмутима като перла.

Пристигнаха в Индия предната вечер, настаниха се в квартирата, почти не спаха през нощта. Лили, влажна и хладна от потта, потънала в себе си. Третият й съпруг – костелив, енергичен, подскачащ от нетърпение заради всичко.
През тази нощ звуците прииждаха на глутници. Звездите лаеха, трошаха се чаши, дрънкаха звънчета и се блъскаха автомобили, вятър огъваше дървета със странни листа и те метяха земята… А въздухът беше неподвижен и мокър като книжна салфетка, току-що залята с горещ чай. Непознатите звуци не можеха да бъдат свързани с нищо и се сглобяваха в нелогични представи, леко празнични и леко уродливи.

Лили беше загубила предишните си двама съпрузи при съвсем прозаични, дори глупави обстоятелства. Първият се подхлъзна в банята при едно гостуване у родителите му, докато преследваше една черна хлебарка. Лили дори не можа да се изплаши, толкова нелепо бе паднал настрани, зяпнал от изненада, с бели боси крака, които се подаваха от мокрите крачоли на бащината му пижама.
Вторият й съпруг се спомина от алергичен шок, ужилен по езика от пчела, докато от учтивост отпиваше от една бутилка бира. А той дори не понасяше бирата!
И обичаше пчели.

Явно любовта му не е била споделена – завъртя се Лили в прекалено мекото легло и усети как тънката й нощница се отлепя от влажния й гръб и после се залепя пак, с една идея по-хладна от преди.

Е, третият брак е ново начало, нали така? Третият съпруг на Лили я взе въпреки лошия късмет, който явно я съпътстваше в любовта. Подари й пръстен с диамант, голям почти колкото стъкленото му око (той го вадеше всяка нощ преди лягане и го поставяше в специална кутийка). Когато на сватбената нощ за пръв път го видя да вади окото, Лили така рязко си пое дъх, че гърлото я заболя.
Третият й съпруг се засмя извинително, но всъщност доволно, сякаш го е хванала да й подготвя подарък-изненада, преди да е дошъл рожденият й ден.
– Не се бой, миличка, на добро е! Знам ги какво приказват за тебе, предупреждаваха ме. Ще умреш, ми викат, ще си отидеш, мъжете й не изкарват и месец, Смъртта ще те вземе млад-зелен. Но, Лили, Смъртта вече е идвала за мен и аз се отървах, откупих се с едното си око. Кой е умирал два пъти? С теб ще живеем дълго-дълго, нали? Нали?
Той пусна окото в кутийката и награби булката си с тънките си костеливи ръце, и тя се остави да я съблича. По столовете и таблата на леглото се провесиха сребристо-бели воали от роклята.
Като люспи от чесън, помисли си Лили и затвори очи.

Мъжът й уреди да се махнат по-далеч от лошия късмет и злобните приказки. Колко по-далеч от Индия? Ефикасен и чевръст, за по-малко от три седмици изпълни намерението си и ето ги в блещукащата стая с миниатюрното балконче. Закуска. Чай. Искрящо бял порцелан.
Той й избра бяло-розова рокля, покри косата й с шал, макар че от тази страна на улицата щеше да напече чак следобед. Изтича за още лед.

Парадът се изсипа в краката им като река, понесла кораби и отломки от живота на безброй мъртви принцеси. Третият съпруг на Лили изцвърча:
– Ето, носят го! Ще видиш! – шмугна се в стаята и само след миг тя го видя да се хвърля в тълпата, скоклив и бърз. В какво се препъна и как попадна под крака на слона, тя не разбра.
Счупи се като солета и изчезна от погледа й.

Хлебарка. Пчела. Слон.

Четвъртият съпруг на Лили доста би трябвало да се потруди, за да спечели това състезание.

…………………………………………….