Нели Жекова

Почина Нели Жекова.
Тя беше актриса в Терапевтичния театър в ДПБ „Доктор Георги Кисьов“ – Раднево.
Тя беше примадона и звезда.
Хич не беше лесна.
Аз даже малко се страхувах от нея понякога.
Тя беше театрално откритие на доктор Толев, почти случайно я пратили да пробва в театъра, а се оказа, че в нея има енергия и талант.
В последната си роля в „Благородният испанец“ Нели имаше такава реплика: „Аз имам фаталната способност мъжете да се влюбват в мен на рояци!“
Много бързо си научаваше думите.
Тя ми казваше: „Госпожа режисьорката Мария Донева!“
Или пък: „Сладурче!“
Днес си поговорихме за нея на репетицията. Другите актьори я помнят още от 1979 – 1980 в болницата, по-голямата част от живота й е минала там. Животът на дъщерите й – също. Един път Нели мимоходом спомена: „Дъщеря ми си дойде, прибра се, вече си е пак в Първо женско.“
Тя от време на време нещо ми се разсърдваше и спираше да ми говори.
Един път ми позволи да й помогна да си пренесе покупките от пазара, занесох ги до портала, после поговорихме малко, докато изпуши една цигара.
Нели имаше дребни зъби и като се усмихне, приличаше на момиченце, което бързешком се е наклепало с червилото на майка си. Изрусяваше се като шведка.
Казваше: „Госпожа Донева, такава комедия ще направим, че публиката ще трябва да идва с памперси, да не се напикаят от смях.“
Също и: „Петък е, пуснете ни по-рано от репетиция днес, за да отидем на пазара! То не може само театър, ние имаме нужда и от духовен живот!“
А най-любим ми е случаят с Ивелин Керанов, обичан от актьорите дългогодишен режисьор в Раднево. Нели един път му рекла: „Господин Керанов, с нетърпение чакаме да умрете!“ „Защо бе, Нели?“ „Ами за да кръстим театъра на Ваше име!“
Ивелин ми е разказвал, че като дошла да играе за пръв път, била много нежно, много обичливо момиче.
Нели беше обичливо момиче и истинска звезда.
Отдъхни си, Нели.
Поклон.