Роза

Виж я само каква е!
Как очите ти грабва!
Някой да я извае –
цял живот ще му трябва.

А пък тя разцъфтяла
между вчера и снощи.
Съвършена е цялата,
а раздипля се още.

И разгръща ухания.
И полюшва плисета.
И събужда желания
във мъже и момчета.

Всичко в нея е сладко,
и въздишка, и поза.
Тя е кротка и кратка.
Тя е твоята роза.

roza

Сродни души

А този е така нетърпелив!!!
Не ме пусна нито на Аязмото, нито другаде. Направи ме, вика, моля ти се, живея си ненаправен така. Аз, вика, на практика дори не съществувам!
И го направих.
Бих го нарекла Рододендрон.

Зайци с рози

По време на живота си човек среща неща, на които успява да устои.
Но срещат се понякога и неща неустоими.
Ето пример за неустоима красота и веселячество:

Тя се наслаждава на дъжда

Бодливата роза дъждът я вали
дори по най-ситните меки бодли,
и тя се отпуска в ръцете му мокри,
показва му своите алени рокли,
а той я докосва, където обича,
и между листата й тънки потича,
и нежно и весело я гъделичка,
а тя си повдига полите самичка,
цъфти, изчервява се, тихо се смее,
и даже не се и замисля къде е,
а те са на пътя, съвсем под небето,
и хора минават, и кестени светят,
и слънцето светва. Дъждът си отива,
а мократа роза спокойно заспива.
🙂