разнежена от багри
на ружи и на кестени,
усещаш че си важна,
и колко е тържествено,

усещаш топлината,
наоколо е празнично,
красиви са нещата,
и поздравите казани,

и вятърът утихва
над веселите покриви,
безгрижно се усмихваш,
усмихват ти се в отговор,

и слънчице наднича
със дружелюбни зеници,
и всички те обичат,
и днеска си рожденница!

Тодор Толев

 

 

Днес детето ми става на 22 години.
Вие плачете ли на празници?
Аз плача повече, когато го посрещам на летището, отколкото когато го изпращам. Още от предишния ден започвам.
Нетърпение!
То ако е въпрос, започнах да го раждам още през декември 1994 и едва устисках до 16 май 1995. Много го исках, много го очаквах. Лежах най-дълго в Майчин дом и лекар ми беше доктор Правда Попиванова. Дето се вика, аз съм го излежала това дете предварително, сега имам право безнаказано да
Какво право, какво безнаказано. Толкова много го обичам.
Бил е например ето такъв:

Такива бяхме. Тук съм на толкова години, на колкото става той днес.
Какъв е сега, ще видим, когато си дойде другия месец.
Бъди здрав и много щастлив, Иво Руменов!

 

За седем години с честен труд, упоритост и може би чар, станах милионер и половина. Прехвърлих милион и половина прегледи, ехааа.

Откакто имам блог, започнах да шия играчки. Направихме „Джазът пее на български“. Излязоха последните ми засега 8 книги. Имаше много пътуване, пиеси, работни места, рисунки, морета, рождени дни, любов, тъга, радост, празници, думи.
Думи.

Обичам си блога, защото тук е историята на онези неща, които съм правила и са за пред хора. Лесно е да си припомня или да проверя кога е било това или онова. Хубаво е.
Ан ме накара да направя този блог и двамата с Йовко до ден днешен ми помагат да се оправя, когато ми се появят блогърски затруднения, и аз съм им благодарна.

Това е моят адрес – mdoneva.com, аз тук прекарвам доста време, тук живея, тук може да ме намери този, който ме търси.

Честит рожден ден, блогче!

 

Соня! От Соня по-Соня! Сонисима!
Другите нека те мислят за хрисима
като те гледат, че вечно четеш,
до кафенето разхождаш се пеш,
нещо си пишеш, изтръскваш цигарка,
думичка сменяш със друга, по-ярка,
като калинка, като буболечка
по запетайките лазиш полечка…

Другите… Другите нищо не знаят!
Твоите думи на лято ухаят,
ти си фурия и златна светкавица.
Както мъхът по листата на здравеца
диша невидимо, но си е там,
всеки писател е славен и сам,
но твоят поглед между редовете
ги е направил да дишат и светят.

Соня, безмилостно строга до края.
Теб за редактор навек ще желая.
Вечно заета си. Винаги. Знам.
Мене ми стига, че има те там,
някъде, скрита сред пушек на масата,
вдигаш на другите автори класата,
но с оптимизъм аз гледам напред,
вярвам, все нявга ще дойде мой ред…

Соня, честит рожден ден и наздраве!
Нещо намислиш ли – да го направиш!
Нещо поискаш ли – да го получиш,
нещо не знаеш ли – да го научиш,
търсиш ли нещо – само да те срещне,
да си останеш все тъй безпогрешна,
мила и хубава и независима,
Соня, от Соня по-Соня, Сонисима!
 

Честит рожден ден, блогче!
Шест години и шест дни!
На тази възраст децата стават особено сладки. Започват да си губят млечните зъби и нали знаете онези усмивки без един-два предни зъба, абсолютно неустоими?
Както винаги на този рожден ден, редно си му е да спомена, че Ан ме накара почти насила да си направя блог и двамата с Йовко до ден-днешен ми помагат да се оправям за адреса и каквото още трябва.
Аз имах няколко дни почивка от интернет и дори прескочих рождения ден на блогченцето си любимо, но нито за миг не съм си помисляла да го изоставя. Нали знаете, това е адресът ми – mdoneva.com, и аз си го харесвам. На хубаво място е и тук често се отбиват моите приятели да си поприказваме.
Тук е моята къща с тераса, с цветя, които никога не увяхват, с широка маса до прозореца, на която кроя и шия, с красива гледка надалеч… а край къщата има малка улица, покрита с плочи. По нея маратонките шепнат, а токчетата звънтят, има чешма и понякога от къщи чувам как водата се лее. Има високи дървета, всяка сутрин специално се събуждам към 5, за да чуя как пеят птиците. Тези славеи бе! Има също сойки и червеношийки, врабчета и гълъби, а на края на улицата виждам щъркелово гнездо.
За какво говорехме?
Много обичам да имам блог!

🙂