Тези са ми от най-любимите.

В Стрьомстад.
Зад всеки ъгъл.

Отсам море, от там – фиорд, по средата – истинска гора, а градът – през цялото време навсякъде.
В гората ухае на коледна елха, на трева и на вечно детство.

Днешният дневник е следобедник и вечерник, защото преди това си носех фотоапарата, но без карта. Той без памет, явно и аз без.
Но другата разходка беше подобаващо вълшебна.
Я! След месец ще имам честит рожден ден! Просто споменавам.