I wish you’d change your mind and stay

 

 

Във чашата въздъхва чай
и светлината се променя.
Един лъч слънце трепка и блести.
Дори светът е спрял да се върти.

Не си откраднал този миг.
Той те е чакал тук да спреш.
Въздушен, сладък, светъл миг покой,
измислен само за да бъде твой.

Гълъби прелитат, кацат близо,
и минувачи странни,
звуци, цветове, смях
там край теб…

За първи път си в този град.
Сърцето ти е само с тебе,
тихо, сладко, леко в теб тупти.
Дори светът е спрял да се върти.

За първи път си тук…

 

 

„Щастливи времена“ в Русе на 9 юли

 

Първото пътуване с „Щастливи времена“ предстои. На 9 юли вечерта в 18 часа ще бъда в Хеликон-Русе при Ваня Хинкова.
Какво ще говоря? Дали ще е весело, или пък тъжно? Когато говоря за разказите, пада голям смях. За новата книга още не знам. Честно, не мога да я усетя добре. В гудрийдс са я напукали с тройки. Освен това ми прави впечатление, че не е Коледа. Свикнала съм когато имам нова книга, да е Коледа. Свикнала съм също с излизането й да падна в прегръдките на сладките хора на премиерите в София и Пловдив и Стара Загора. Много ми е трепетно.
Пиша ги тези неща прекалено откровено, мисля, че и книгата е такава.
Но не ме е страх. В Русе ще ни посрещнат хора, които обичам и познавам. Те ще са орисниците на „Щастливи времена“, значи всичко ще бъде наред.
Понеделник, 9 юли, 18 часа, Хеликон-Русе. Нямам търпение, защото много обичам.

Тържествени думи за книжката, която дойде.

Ето, вече я държа в ръка.
Оставих я на коленете си, за да напиша няколко думи.
Много ми е радостно и благодарно. В следната хронология:
На добрите приятели, които ме окуражиха да си събера книжка с разкази, за всички похвали и оплаквания – взети са под внимание и са отразени.
На Иво, че ми направи корица и съдържателен разделител, с цялото съдържание, изписано върху него. 
На Марин Бодаков, че прочете разказите внимателно и грижовно, вслуша се в тях и ги чу. И че току що ми писа: „Нашето гардже е най-хубавото.“ 
На госпожа Божана Апостолова, защото не се замисли, преди да каже „Да“.
На Станислава Станоева, че ми коригира грешките и ми нанесе и най-закъснелите поправки.
На Елка Стоянова, която остави настрана властването над Вселената, за да напише най-топлите и щедри думи за тая книжка, и с късмет да тръгне тя по пътя си.
На Гери, Яна и Зоре, че посрещат книгата и ще я подават със собствените си ръце в ръцете на читателя.
Вие сте много, много важни хора.

За радостта ни

 

Няма убежище за радостта ни.
Няма за нея „Зелени Балкани”.
Щом е ранена – от всеки страни,
но не си търси по-топли страни.
Хората казват си: „Тая изкука!
Бури, виелици – тя все е тука!”
Плашат я, пъдят я – тя не отлита.
Гледай я – мъничка, пък упорита.

Но напоследък тук каца за кратко.
Куца, проскубана, среща се рядко.
В някои случаи – явно нетрезва.
Има съмнения чак, че изчезва.
Тия съмнения мътят ума ти.
Щом не се вижда – тя някъде мъти.
Или се крие – в уютно гнезденце,
в топлата шепа на спящо детенце.
Сили събира. По-шарена става
и от тъгата сама се спасява.

Не е изчезнала. Как ще замине?!?
И да умре дори – пак ще й мине.

 

Чувството

 

Чувството ти си го носиш.
Градът е невинен.
Щом се страхуваш,
пристига страхът безпричинен.

Щом си щастлив,
всяка улица маха с опашка.
От завистта
радостта ти е сиромашка.

Всички са мрачни?
Недей помрачнява поне ти.
Я просветлей!
Може целият град да засвети…

 

 

Април

 

Боже, живея в рая!
Толкова е зелено!
Всички пчели омаяни
с погледи търсят мене.

Кимам им одобрително:
Виждам ви. Продължавайте.
И наедряват дните,
в празници разцъфтяват.

Ако е трудно – значи
нещо расте и зрее.
Работата е начин
райски да се живее.

 

Лекота

 

Лекота в ума ми. Непознато
и чаровно чувство. От къде
долетя и кацна на косата ми?
Малките ти нокти се заплитат,
аз сега съм цялата – усмивка,
цялата – безгрижие и радост.
Лекота в ума ми, без причина,
въздухът е светъл, освежен,
дишам с всичко, мисля със ръце,
и смехът ми стига преди мен
там, където искам да отида.
Нещо хубаво ли съм направила,
или е пред мен и предстои,
че така съм се запролетила?