През 2019

Картинка

През януари стоях вкъщи и ших играчки.

През февруари беше премиерата на „Въздушната принцеса” в театър „Възраждане”. На 15.02 имахме любовен джаз в Чайната. Стоях вкъщи и ших играчки.

През март театрално ателие „Мигчета” на Станиела Хаджиева в  Нова Загора игра моята драматизация на „Бабата бандит” на Дейвид Уолямс. „Джазът пее на български“ стана на 9 години. И сто играчки. И поемата „Мишките отиват на опера” е от март.

През април блогът също стана на 9 години. Излезе книжката за „Съчко” на Джулия Доналдсън. Мина премиерата на „Банда Бацили”, в Държавен куклен театър – Стара Загора, една пиеса, която измислихме заедно с Янчо Иванов. Бях в Казанлък по покана на библиотеката на читалище „Искра”. Катя Тодорова дойде със своите колеги чак в Стара Загора, за да си говорим и да направят това интервю за „Панорама”. Важно беше, защото по този повод ми се обадиха хора, които не бях чувала отдавна. Гостувах в Самоков и това беше като красив сън, една от най-вълшебните срещи, които съм преживявала.

През май Иво стана на 24. На 26 май направихме концерт в „Книгата”. Събрахме и издадохме новата книга на Младежкия литературен клуб „Без заглавие” – със заглавие „Въображаема книга”. Играчки… то е ясно.

През юни пък първо отидох във Варна на фестивала „Варна Лит”, там се запознах с Нарине Абгарян, и когато си тръгвах, се къпах в морето на Вая. Правихме пингвини от сух филц с дечица в РБ „Захарий Княжески”. Написах за „Писмото на мравката“.

През юли идеята за новата ми книга се оформи, събрах я и Кирил Златков й направи корицата. Ших маймунки, ших мишки.

И през август книгата излезе на бял свят в „Жанет 45“! Надписах и нарисувах котета на първите 1000 екземпляра.

Септември започна с моя рожден ден на морето и още там веднага – на Аполония. После представих книгата и в Стара Загора – дори не съм сънувала, че може да мине толкова хубаво, с много хора, в моя град. Открих учебната година във втори клас в Димитровград. През този септември за пръв път от много години… а може би съвсем за пръв път много се радвах на водата в морето, къпах се, скачах, джапах, потъвах, изплувах.

Октомври – все покрай книгата. Срещи в София и в Русе. През лятото не бях шила много, сега започнах пак. Мисля, че точно през октомври излезе и „Къде е мама” на Джулия Доналдсън.

През ноември ших ли ших, направих и стотина пингвина. Имахме два концерта в НДК в Перото и в шато Копса. Ходих в детски градинки и в училища да чета приказки и да разказвам смешки на децата. Записах с моя си глас „Тя се наслаждава на дъжда“ като аудиокнига за Сторител.

През декември имахме още един концерт на „Джазът пее на български“, на който присъствах само виртуално. Вече е завършен и анимационният филм на Далибор Рейнингер, в който е включено стихотворението „Последният ден“.

Имам чувство, че половин месец само този обзор се опитвам да направя.
Има и още неща, но те са си мои, домашни, лични и не са за обявяване в интернет.
Четох книги, писах стихотворения и разказчета. Пътувах и прегръщах. Уших буквално стотици играчки.
Тази вечер гледаме с татко телевизия, аз си пиша, майка вече си легна, Иво ще си дойде в Стара Загора след няколко дни. Имам близки, които са далеч, но какво тук значат някакви си разстояния? Срещнах скъпи приятели. Правих, каквото мисля, че е добро.
Да сме си заедно, друго не искам.
Благодаря.

 

За срещите

Миналата година гостувах в класа на госпожа Мима Бакоева в Езиковата гимназия, и днес за втори път пак. Как да не приеме човек покана от такива мили домакини? Умни и внимателни погледи, красиви лица, усмивки – и после вървя по улиците и се опитвам да позная някого от моя клас. Госпожа Бакоева даже каза, че всяка година на 20 ноември ще ме канят! Един си има едно, друг си има друго, а този девети клас си е осиновил поетеса 🙂
Обичам такива срещи, а и когато срещата е в твоя си град, е много лесно – ставаш и отиваш.
Когато е в друг град, срещата може да е 40 минути, но преди и след нея има пътуване с рейсове (влакове, самолети, автомобили, камили). Ако е вечерна, няма как да се прибереш веднага и трябва да намериш хотел. Симпатични непознати ти казват – ела да спиш у нас, обаче ти, с цялото си уважение, вероятно няма да си склонен да ходиш по къщите на хората. Междувременно, за да отидеш в града Х, взимаш отпуск от работното си място.
Абе, цял филм е.
Аз този филм го обичам пламенно и неприкрито, но все пак когато е лесно, също е приятно.

А сега отивам да проверя сладък ли е шоколадът, който ми подариха от моя клас. Чао!

Пътешествие до София и Русе

Картинка

 

Първо в София. Посетих 119 училище и там си говорих първо с ученици от първи, втори и трети клас, после с десетокласници, същевременно се запознах с приказни учители, а видях и книгата за маймунката за първи път. Наистина много впечатления, и среща след среща в бързо темпо – и ирландско кафе с Весела <3, и после в Младежкия театър.
И много ми върви на „природни феномени, бозайници, инсекти“. Появиха ми се светулки в лявото око, които все едно щракат със запалките си на неравномерни интервали, и някакви мухи плават, и две птици летят заедно в крайчето на периферното ми зрение. Както казаха някои хора – светулки в очите, бръмбари в главата. И на лекар отидох, нищо специално.
Добре. От софийското представяне имам само едничка снимка от Кристина Кирова.

От Русе обаче си имам, колкото си искам.Това е градът на Ваня Хинкова и аз се чувствам там хем празнично, хем спокойно, много ми е хубаво при Ваня.
Събрахме се приятели и отбелязахме десетата годишнина на книжарницата. Ние май се познаваме почти от толкова време – щом първото представяне на автор е било с мен през 2009…
И всичко това – в меката есен. Слънце и цветни дървета.
Благодаря! ❤

Среща в Русе на 16 октомври

Картинка

Най-после!  ❤ ❤ ❤
Среща в Русе, в любимия Хеликон, на 16 октомври от 18 часа, за да празнуваме десетгодишнината на книжарницата и това, че сме заедно.

Втори клас? Я ми го дайте насам!

Картинка

 

Имах щастливо преживяване вчера.
Поканиха ме да изненадам едни второкласници. В читанката на Анубис за втори клас има мое стихотворение в началото, и госпожа Стела Иванова ми писа – защо не дойдеш лично да им го прочетеш.
Как няма да дойда!
Толкова мили, умни, красиви дечица. Отглеждани с любов. То се усеща от начина, по който гледат, по това как говорят, как общуват помежду си и със света. С цялата си сила им пожелавам да имат късмет, да са щастливи, да постигнат много.
Какво повече да кажа? Благодаря!

Национална седмица на детската книга в „Перото“

Върнах се от Варна.
Варналит, прекрасни дни. Най-симпатичните, умни и красиви доброволци. Стари познати и нови познати. Нарине Абгарян! Ученици от различни класове и училища. Море. Много съм радостна, че имах възможност да участвам в този празник.

Днес тръгвам за София, че утре сутрин ще участвам в друго чудно събитие: Национална седмица на детската книга в НДК. Така хем ще се утеша, че пропуснах панаира на книгата, хем ще пишем стихотворения с деца и мисля, че ще си прекараме чудесно.
Прочетох внимателно програмата – бих посетила всички занимания, звучат много добре. Само не зная дали вече не е късно човек да се запише, ако все още не го е направил.

Варналит, лит към Варна!

 

 

Отивам на морето!
Първо моренце за годината, и още една мечта ще ми се сбъдне – да видя морския бряг, потънал в пролетни цветя, преди жегата да ги изгори. Пред очите ми е Шофьорският плаж от един май преди няколко години – не можех да повярвам колко пъстър и преливащ от цветове можел да бъде.

 

 

Но това са вълнения за по пътя натам и обратно.
А във Варна ще участвам във фестивала. Имам срещи в ОУ „Панайот Волов”, ОУ „Отец Паисий” и в СУ „Найден Геров”. Ще рецитирам поемата за операта, сто на сто, поне един-два-три пъти.
Има също предвидена разходка с ветрохода „Калиакра”. Вет-ро-ход!
Също така се вълнувам и че ще присъствам на среща с Нарине Абгарян. Миналата година тя дойде в Стара Загора точно на рождения ми ден, но ние с Иво точно тогава бяхме тръгнали да пътуваме.
Програмата е интересна, участниците – също, ще се опитам да посетя колкото може повече събития. Ще видя и приятели от Варна, които там си живеят – ако не съм ви звъннала аз, звъннете ми вие и ще се намерим.
Това важи и за Бургас. На първи юни като си тръгна от фестивала, ще спра за една вечер в Бургас и няма как да не отида в 8mama’s, да гушна Дима, да послушам музика, и каквото още се прави в такива вечери.
Море, стихотворения, приятели, деца и ветроход. Добре ми звучи на мене.

 

 

За малко

 

В бензиностанцията близка
отбивам се, ако поискам
да се почувствам непозната,
да видя отстрани нещата.

Еднакви са – и ми харесва
в ума ми лесно как се смесват
и пътища, и магистрали.
Канелата кафето гали,

приятно глупав е късметът,
момичета безлично шетат.
Представям си, че имам сила,
живота си съм променила,

и че съм другаде. И друга.
Че следвам жалбата за юга.
И че пътувам – без багаж, но
към нещо хубаво и важно,

че ме очакват нови хора
и ми е рано за умора,
че съм поспряла посред път
и ми принадлежи светът.

 

През 2018

„Щастливи времена” е новата ми книга. Важна е за мен, много. Най-обикновени стихотворения, повечето от тях – римувани, повечето за любов. Като всичките ми книги досега, но по-различна. Поне аз я усещам оголена до безпомощност, храбра до пълна беззащитност и толкова тъжна, че чак ме плаши. За да излезе в този вид, ми помогнаха приятели, колеги и читатели, които не познавам, но те присъстват ярко и плътно в моя живот.

Годината 2018 беше точно такава, каквато е и книгата.

Започна с едни птичета, които измислих през януари и направих десетки от тях. Завършва предимно с мишки. Шест месеца от тази година ших всеки ден часове наред. През останалото време нямах очила и не можех. Пък и шиенето е за студеното време, пълни ти ръцете с топлина и очите с цветове, и сърцето с радост.

Пролетта ме смаза, лятото ме излекува.

Работих с Театрална група „ВИЖ” към Съюза на слепите в България. Кольо, Илчо, Дина Желева, Стоян, Ваня, Силвия и Митко, много емоционални репетиции, различни трудности, но пък същата страст и желание за театър и за общуване. Направихме чудесни „Червени рози”.

С литературния клуб „Без заглавие” продължихме да се събираме всеки вторник от 19 часа (и вратите ни са отворени за още нови хора в ученическа възраст). През пролетта излезе сборникът със стихотворения и разкази „Вълшебният вторник”. Единственият ми задължителен ангажимент с определено време е вторник от 19 до 21, с това съобразявам всякакви пътувания, работи и почивки. Много държа на това.

Пътувания. Пътувания! Стихотворенията ме заведоха през 2018 година (сега ще изброявам не по ред) в София, Пловдив, Панагюрище, Стара Загора, Малмьо, Троян, Попово, Свищов, Варна, Бургас, Русе, Ямбол, Казанлък, Благоевград, Нова Загора… Обожавам. Бих искала да си изкарвам хляба, като казвам стихотворения пред хората. Искам да виждам лицата им. Просто искам да съм там. На повечето места, където бях, има при кого да се върна. И не стига, че има при кого, ами и искам!
Много искам.
Швеция. Два пъти Швеция. Първо бях в Малмьо на среща с българската общност там. После цял август прекарах в Стрьомстад. Мисля, че там се върнах към живота (извинете за силните думи, слаби са.) Не зная дали мога да кажа хем ясно, хем кратко какво беше това. Първо, че се осмелих да тръгна. Летях със самолет. Изпуснах самолет. Смених рейс и влак. Изпуснах влак. Живях в Швеция с грузинци. Делих дом с моята Дали и нейната бохемска рокля, Дали, която излезе в бурята, за да изглади дрехите си в стаята за гладене и вървеше през двора, залитайки с гордо изправена глава, и която, като грузинска жена, не толерира хора, отказващи да ядат. И ни заведе в Норвегия за ден. И още – прекарах няколко дни от сутринта до вечерта по бикини и зимно яке на брега на фиорда. И с чувство за пълна безопасност бродих през гората.
Не, не.
Ще започна от другаде.
От къртичи гъз. До Орлово око.
Имам дете. Син. Дете-чудо. Покрай него пък какви неща видях, научих и преживях! Заведе ме в три пещери! Между лазенето в калта на Лепеница и легендите от Дяволското гърло аз, дебелогъзата старозагорска леличка, се спуснах по въжен тролей. Просто за да му се харесам, разбирате ли? Това беше голям урок. Споделям:
От нас зависи само първата стъпка. Добре, някой път има някой или нещо, което ни тегли здрав шут в задника и политаме. Но в огромния процент от случаите трябва само да се осмелим, нищо друго. Скачаме. И после летим, и крещим, и квичим от кеф, и дърветата все едно нарочно се отдръпват, за да прелетим между клоните им невредими… Боже, колко е сладък животът… Особено ако се осмелим.

2018 беше най-международната година в живота ми до сега (ще изброявам). Бях за час или за месец в България, Швеция, Норвегия, Дания, Гърция, Македония, Сърбия, Словения, Унгария, Чехия, Словакия, Австрия и Германия.
В този ред на мисли: Може би ще имам книга със стихотворения на шведски. А Хели Мандил преведе „Как спрях да крада” на иврит.

Когато съм спокойна и силна, се чувствам на върха на света. Правя точно това, което искам, и общувам само с хора, които харесвам.
Когато съм слаба, се чувствам банална, неоценена, напълно излишна на този хубав свят.
И все съм права.

Още: имахме концерти с Марина, Венци и Антони, Джазът пее на български вече девета година, а аз ги обичам все повече.

Още: писах стихове за куклена пиеса за ДКТ – Стара Загора, „Банда Бацили”, може този път да излезе спектакъл от това.
И стихове за мюзикъла „Въздушната принцеса” в театър „Възраждане”, премиерата наближава.
Още: участвах в „Актьори срещу поети” в театър Сфумато.

Момент! Излезе „Разбойникът плъх”, а пък догодина вероятно ще излезе нова книга на Джулия Доналдсън, която преведох – „Съчко”. Имаме готови преводи на „Зог” и „Къде е мама?”.
Написах няколко разказа и стихотворения.

Научих ли нещо важно през 2018 година?
Да, две важни неща.
На тези години още мога да откривам приятели. Можем да се срещаме и да се свързваме. Можем, без да нарушаваме целостта на защитните си щитове, да се окажем открити, близки и свързани с хора като нас, топли хора, обичливи, ценни, прекрасни, има кой да поеме ръката ми, когато я подам. Има кой да ме утеши, когато оставят ръката ми да увисне във въздуха.
Ние никога няма да останем сами.

И второто.
Не трябва да се молим децата ни да се върнат вкъщи за постоянно. Не! Не, не! Само ако искат, когато искат.
Трябва да се молим за мир. Мирът е най-важното. Ако го нямаме, всичко ще спре и всичко ще свърши.
Само мир.

 

Ще настоявам, че е есен

Картинка

 

Може да съм с половината си зимни дрехи, облечени едно върху друго, но няма да признавам, че се е зазимило.
Може да разглеждам коледните играчки, но с едно затворено и с едно примижало око.
Може да печем свински мръвчици, но отворих последната бутилка бяло вино, мирише си на мускат.

Мустак на мишка, цялата в жълто, сред хризантеми и оранжеви тиквички.
Добавят се есенни пейзажи, зърнати от влак.
И се мечтае – за днешния ден, за този момент в момента.
Болят ме всички зъби горе вдясно, но поне е есен.