Когато изсипахме всичките тези малки парченца и започнахме да ги разделяме в кутии (крайчетата, парченцата със странна форма, всички останали – с лицето нагоре и малко по малко – по цветове), то изглеждаше отчайващо – от къде да започне човек и кога ли ще приключи.
Камината ми топлеше гърба. Нощем лампите хвърляха отблясъци, но ние не се предадохме.
Подреждахме всеотдайно и ето – за две денонощия без малко картинката светна.
Последното парченце беше паднало на земята, и каква радост, като го намерихме!
Любимо време на любимо място, Коледа при кака 🙂