Варналит, лит към Варна!

 

 

Отивам на морето!
Първо моренце за годината, и още една мечта ще ми се сбъдне – да видя морския бряг, потънал в пролетни цветя, преди жегата да ги изгори. Пред очите ми е Шофьорският плаж от един май преди няколко години – не можех да повярвам колко пъстър и преливащ от цветове можел да бъде.

 

 

Но това са вълнения за по пътя натам и обратно.
А във Варна ще участвам във фестивала. Имам срещи в ОУ „Панайот Волов”, ОУ „Отец Паисий” и в СУ „Найден Геров”. Ще рецитирам поемата за операта, сто на сто, поне един-два-три пъти.
Има също предвидена разходка с ветрохода „Калиакра”. Вет-ро-ход!
Също така се вълнувам и че ще присъствам на среща с Нарине Абгарян. Миналата година тя дойде в Стара Загора точно на рождения ми ден, но ние с Иво точно тогава бяхме тръгнали да пътуваме.
Програмата е интересна, участниците – също, ще се опитам да посетя колкото може повече събития. Ще видя и приятели от Варна, които там си живеят – ако не съм ви звъннала аз, звъннете ми вие и ще се намерим.
Това важи и за Бургас. На първи юни като си тръгна от фестивала, ще спра за една вечер в Бургас и няма как да не отида в 8mama’s, да гушна Дима, да послушам музика, и каквото още се прави в такива вечери.
Море, стихотворения, приятели, деца и ветроход. Добре ми звучи на мене.

 

 

Моята теза за щастието

 

Доктор Толев много пъти ми е казвал, че щастието е липса на нещастие.
Ами не, Тошко.
Това е все едно да кажеш, че любов е, когато не те мразят.
Да направим стъпка напред.
Когато не си нещастен и не те мразят, е кота нула.
Когато знаеш буквите и си базисно грамотен, е кота нула.
Щастието е…
Щастието е да си пълноценен и полезен, и в този момент направиш нещо, което само ти и точно ти можеш да направиш, а хората, за които е предназначено, да го видят и да го оценят. Може да е прашинка, но да попадне за част от мига в лъч светлина и да блесне, и който трябва – да я види.
И любовта е, когато си приет в пълнотата си (дори да си слабичък), с цялата способност за щастие и нещастие, която носиш.
И това да се случва не за миг. Да бъде постоянно, усърдно, щателно. С високо КПД.
Да имаме щастие и любов.
Късмет с кафето. От новогодишната баница. Поради труда си. Защото сме такива личности.
Защо не?

Добавям стихотворение на доктор Толев, защото той е моят любим поет:

Не мога да не вдишам пролетта!
С уханните нюанси на зелено!
И толкова безплатна красота.
Освен това, съвсем не е студено.

Не мога да не видя този ден!
Със слънчице, доколкото ще трябва.
Светът е хубав, чист и подреден.
И много искам във това да вярвам!

В интензивното на пролетта

Март е интензивното отделение на пролетта, ама ще я бъде, то се видя вече.
Пиша едни неща, имам си задачи за изпълняване, видях се с какини, Миленка се върна най-после, гледах прекрасна опера – „Италианката в Алжир”, измъчват ме непоносими спомени, но ги понасям някак, обърках една резервация и загубих един чийзкейк, говорих много хубаво с Иво, четох книги, рецитирах поема за мишки няколко пъти, борим разни здравословни проблеми вкъщи, дърветата цъфнаха, календарът ми постепенно се запълва с предстоящи пътувания в близките седмици, един по един се стапят конците на зимата, а не всички рани са заздравели и някои белези са грозни, но се стараят да носят грозотата си с достойнство.
И уших 30 мишки от началото на март. Сметката е проста – имала съм минимум 60 часа вътрешна тишина, радост, то е близо до щастие даже.