Моята теза за щастието

 

Доктор Толев много пъти ми е казвал, че щастието е липса на нещастие.
Ами не, Тошко.
Това е все едно да кажеш, че любов е, когато не те мразят.
Да направим стъпка напред.
Когато не си нещастен и не те мразят, е кота нула.
Когато знаеш буквите и си базисно грамотен, е кота нула.
Щастието е…
Щастието е да си пълноценен и полезен, и в този момент направиш нещо, което само ти и точно ти можеш да направиш, а хората, за които е предназначено, да го видят и да го оценят. Може да е прашинка, но да попадне за част от мига в лъч светлина и да блесне, и който трябва – да я види.
И любовта е, когато си приет в пълнотата си (дори да си слабичък), с цялата способност за щастие и нещастие, която носиш.
И това да се случва не за миг. Да бъде постоянно, усърдно, щателно. С високо КПД.
Да имаме щастие и любов.
Късмет с кафето. От новогодишната баница. Поради труда си. Защото сме такива личности.
Защо не?

Добавям стихотворение на доктор Толев, защото той е моят любим поет:

Не мога да не вдишам пролетта!
С уханните нюанси на зелено!
И толкова безплатна красота.
Освен това, съвсем не е студено.

Не мога да не видя този ден!
Със слънчице, доколкото ще трябва.
Светът е хубав, чист и подреден.
И много искам във това да вярвам!

В интензивното на пролетта

Март е интензивното отделение на пролетта, ама ще я бъде, то се видя вече.
Пиша едни неща, имам си задачи за изпълняване, видях се с какини, Миленка се върна най-после, гледах прекрасна опера – „Италианката в Алжир”, измъчват ме непоносими спомени, но ги понасям някак, обърках една резервация и загубих един чийзкейк, говорих много хубаво с Иво, четох книги, рецитирах поема за мишки няколко пъти, борим разни здравословни проблеми вкъщи, дърветата цъфнаха, календарът ми постепенно се запълва с предстоящи пътувания в близките седмици, един по един се стапят конците на зимата, а не всички рани са заздравели и някои белези са грозни, но се стараят да носят грозотата си с достойнство.
И уших 30 мишки от началото на март. Сметката е проста – имала съм минимум 60 часа вътрешна тишина, радост, то е близо до щастие даже.

Доброто не идва само.

Картинка

 

Теменужките идват с котка.
Спрях се да поснимам първото голямо стадо теменужки за тази година, а тази разкошна котка изскочи от храстите и в галоп се хвърли към мен, блъсна темето си в ръката ми и настоя интензивно да й обръщам внимание.
На тоя свят му се цъфти и му се милва.

Мартенички 2019

Картинка

Тази година ще заложа не на изобретателност, а на много силно намечтаване и пожелаване на хубави неща.
Обикновено първата ми мисъл е да ги направя лесни за сваляне. Един от най-големите ми страхове винаги е бил да не се натрапвам, това много пъти ме е спирало да поискам, каквото искам и да остана, където искам да остана. Даже и по мартениците си личи.
Тази пролет ще ги връзвам на възел.
Избрах много ярки дървени мъниста и просто нанизах по три. Всяко значи нещо, нещо красиво, сладко и слънчево. Не знам какво точно – който си получи мартеницата, той ще знае.
Мисля, че тези неща не са нито религиозни, нито погански… дори това, че са традиционни, само е подтик човек да си направи собствен ритуал и преди всичко да помогне на себе си.
Аз имам нужда да правя нещо с ръцете си, цветове да разведряват очите ми, топлото време да дойде по-скоро, докато съм заета и не забелязвам как то се приближава и ми носи подаръците, които съм поискала.
Мънистата са като топчета от детско сметало, по тях се изчислява приближаването на пролетта.
Да не говорим пък как ще се украсим и ще се разкрасим с тях.
Добавям няколко снимки плюс песничката, която си тананиках и с нея завърших призоваването на радостта.